|
Много от хората не желаят, а често и нямат време да се впускат в дълги критики. Ако еди-кой си е казал, че един филм е "тотален шит", със сигурност това означава, че по-голямата или основната част от филма не му е харесала. И не е необходимо да обяснява надълго и широко единия процент(примерно), който му е харесал. Защото тази малка част може би е толкова незначителна, че е счел за ненужно да я спомене.
А същият този човек, в един по удобен и приятен за него момент, ще даде знак, че нещичко му е направило и добро впечатление в една по-обширна и по-обстойна критика.
Аз, например, обичам да си пиша чаршафи и все гледам нещо да не изпусна. Но не винаги имам време и настроение. Но, ако напиша за филма Х, с две думи: "слаб е", то не означава, че не е имало един или два кадъра, които са ми харесали.
Друг пък е въпросът, дали наистина си заслужава да споменаваме нещата, които са ни допаднали, ако те са маргинални? Защото всеки един филм има една основна част и останалото. Според жанра, според идеята на режисьора, автора на книгата или например, ако участва много добър актьор. Всички тези неща изменят центъра на тежестта и определят кое е основно и кое - не. С всеки филм е така.
Вземи например "300". Ясно, е че този филм е направен за едната визия. Но какво трябва да каже човек, на които не му е харесала и тя? А пък в един друг, не особено важен момент, му е харесал вълкът. Е, нужно ли е да го споменава?
Така че такова напълно отричане, за което ти споменаваш, според мен не съществува! По-скоро доста хора не умеят да се изразяват и останалите остават с впечатлението за пълно отрицание. Но съм сигурен, че и тези, които изразяват мнението си само с: "тотален шит", "пълен боклук" и прочие, просто са пропуснали или не искат да споменат дребнички неща, които са им харесали, пък били те и микроскопични детайли.
Ето, нека да разсъждаваме по режисьорски - какво прави един човек, когато отива да гледа филм? Какви са подбудите му за да го направи? Каква е мотивировката за всичките физически действия, които извършва - от четене на програма на кината, през избор на заглавие, уточняване на деня и часа, закупуване на билети, до самото влизане в салона? Според мен, е тази, че в абсолютно всеки човек е заложен, малко или много, стремеж да търси хубавото. Никой не може да ме убеди, че някой отива с нагласата да му е кофти и да се самоизмъчва. Дори и когато след това плюе и анатемосва филма, като по този начин оставя грешно впечатление.
Конкретно на въпроса ти: Не, не е естествено да се отрича напълно, поради простата причина, че такова нещо всъщност не съществува.
|
Re: Филмови размисли [re: Kpиc]
