Нямаше да връщам специално темата, но тъй като тя така и така отново се появи, а и скоро гледах филма ще добавя и аз нещичко.

Първо - насилието нито беше в повече, нито беше самоцелно предвид стремежа да се покаже част от живота на маите така, както според режисьора е реалистично. Сигурно има неточности и в обеклото и в обредите и кой знае още къде, но ако за Гибсън маите са такива, каквито ги показва - то се е справил майсторски, защото от филма никъде не лъха на фалш. Напротив, заковаващо правдоподобен вид постига.
Второ - намира му се и прекрасно, малко философско и много ясно изразено послание (не че не е срещано и преди) а именно - дори и в джунглата сред всички зверове, най-големия звяр си остава човекът.
И още - финалът е всичко друго, но не и отворен както предварително ми бяха казвали. Останаха двама преследвачи, с които Мел Гибсън можеше също така изобретателно да се справи в творението си. Вместо това той сякаш казва - идва белият човек, той ще ги довърши много по сигурно от нашия герой. Всъщност може би по-директното послание на филма е в думите, с които започва - една цивилизация се превзема отвътре, тоест превзема се когато е прогнила, а тази е прогнила от жестокостта си. Но аз го възприемам по-глобално, за човешката жестокост като цяло, за най-големия звяр.
"Апокалипто" може да е всичко друго, но еднопластов филм не е.

А за пумата много жалко. А дано да е изкуствена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите