Имам чувството, че хумористичната стойност на провокацията все повече се надценява напоследък. Беше ми смешно, когато за пръв път гледах как Стив-о шмърка горчица и как Джони Ноксвил влиза в септичната яма, но главно поради ведрия идиотизъм на тези симпатяги. Така или иначе, оттогава минаха доста години.
Провокация е и дебелата, боса олигофренка, която се навърта около НДК, и когато й се допикае, кляка насред тротоара и си върши работата. Ако го снимам на филм, дали ще е смешно? Бих казал, само за останалите умствено-увредени.
Колкото до частта с големия-хумор-как-тъпите-американци-вярвали-че-тоя-е-от-казахстан - е, нямам думи? Що да не вярват? Ако дойде някой негър от екзотичните републики в Африка, колко от вас могат да разпознаят дали е с автентично облекло за района? Аз съм срещал в центъра на София негър с кафтан и тюбетейка (поне така изглеждаха), а след него на 5-6 метра вървяха две негърки, явно съпруги. Ако ме беше попитал за някоя улица, сигурно трябваше да му кажа "абе нещо си ми съмнителен тии, да знаеш. Да не се правиш само на негър"