Е, ади сига! Трийси и пят-гудишен чиляк ни съ дума стар! Просто вече си смених занаята и ми "порасна" работата. Сега си седя цял ден пред компа и кълва числа. Доже по този повод преди няколко години написах стихотворение:


ИЗПОВЕД НА ПРОВИНЦИАЛНИЯ КИНАДЖИЯ


Кабината тясна за мойта душа е -
който не е влизал, само той не знае.
Машината трака, лентата се влачи,
а аз затъпявам и бавно откачам.

Филма ли да гледам - наизуст го зная
книга да подхвана - не мог' я изтрая.
Лампа, мотор, клапа, декадраж и фокус -
през час ги повтарям без никакъв пропуск.

А долу в салона някой люпи семки...
Драма, екшън, трилър - все един дол дренки.

Софиянци гледат европейско кино,
а пък тук го няма от много години.
То и да го пуснеш - никой го не гледа -
тъпни холивудски само се изреждат.

От монополисти няма оправия:
дето да погледнеш - само простотия.

Край! Дотука беше с кинозанаята!
Който иска, нека си блъска главата.


От всички изкуства за нас най-важно е киното!
(В. И. Ленин)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите