Проблемът на някои "цифрови" филми (които досега съм гледал само прехвърлени на кинолента), е по-скоро в прекалено голямото качество на картината, която я кара да стои някакси хиперреалистично=нереалистично. Дори човек има усещането, че в един момент екранът изчезва - получава се необичаен и стряскащ ефект, който обаче режисьорът и операторът трябва да са целели предварително, иначе от ефект става дефект. Тук опираме до често психологически въздействия, обаче към тях имат отношение кадровата честота, продължителността на експозицията, скоростта на движенията на актьорите и т.н., а най-вече - компетентността на авторите на филмите. Чудя се например, защо почти няма български видеофилм, правен за телевизията, който да изглежда реалистично, докато англичани, американци, французи, италианци, германци и всякаква латиноамериканска паплач нямат този проблем?! При нас винаги си личи, когато не е снимано на 35-мм. А аз имам много набито око, защото през живота си съм размотал толкова километри лента, че да опаша няколко пъти България.

----------
The client is always wrong!