"Същото беше навремето с Брейвхарт - има много неточности в историята на Уилям Уолас, онуй със Софи Марсо хич няма да го коментирам; да не говорим, че за мен животът на Робърт Брус е далеч по-интересен и исторически значим за Шотландия, ама това с нищо не променя факта, че харесвам филма.
И че за мен ще е проява не само на тесногръдие, ами и на тесномислие и тесновъображение, да позволя на неточностите да повлияят на мнението ми за филма. Защото това си е филм. Откъде ви хрумна тази "полу-документалистика", не знам."

Само че има една съществена разлика - на Смело сърце му се получи. Когато го гледаш не ти пука дали е вярна историята, дали Дългокракия е наистина лош или дали Уолъс е два метра и пуска светкавици от задника:). Сърцето увлече зрителите с основната фабула, която беше интересна и конкретна. А когато това се случи, останалото е без значение - дали става дума за шотландци, маи или маори - не е важно. Силната основна сюжетна линия грабна вниманието на зрителите и не им даде шанс да се вглеждат встрани!
Опасявам се, че с Апокалипто това не се случи. И затова повечето хора се разсейват по вторични белези - историческа правдоподобност, факти и т.н. И точно затова зрителя не забеляза гората, а само отделните дървета, просто защото нейния образ не беше достатъчно ясен, плътен и увлекателен.
А ако не са подсказващите трейлъри и резюмета от плакатите, съм сигурен, че повечето запитани за какво става дума във филма, сериозно ще се замислят преди да отговорят. От там се получава и илюзията за полу-документалистика. Какво всъщност е искал авторът да каже, показвайки?! Къде е акцентът?! Кое, в крайна сметка, е гръбнакът на историята?! What's the moral of the story?!
Едно страшно досадно начало от индиански хумор-натюр плюс количество кръв, достойно за клип на Кенибъл Корпс. След което продължаваме с много дълго и скучно пътуване до града на маите, където набързо, набързо падат няколко глави, и откъдето по силата на всемирния закон за клишетата, главния герой трябва да се измъкне. И той го прави(няма да коментирам съшитият с бели конци начин, по който това се случи). От там до края е нищо повече от Рамбо първа кръв. Новата дисциплина - подводно раждане - кому беше нужна?!
Имам чувството, че Гибсън е вложил всичките си усилия да издокара автентична реч и грим, за сметка на фабулата.

So this is how liberty dies, with thunderous applause

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите