|
Ако си говорим за полето на независимите филми (инди-та), тази година "Shortbus" е филмът на годината. Филмът, който ме накара да се смея до сълзи на повече от една сцена, но и който ме накара да се замисля и като цяло подобри настроението ми...
Не знам какво сте чули/чели, но предполагам, че е ако знаете нещо за "Шортбъс", то е че той включва реален, несимулиран секс. Да - това е така, но... - за това щеговоря по-късно.
Историята се развива в Ню Йорк ("[където] всеки идва за да бъде прее**н" - реплика от филма!) в периода след 11/9 и преди спирането на тока през 2003. Той е една много приятна история за човешките взаимоотношения (колко типично за един инди), центрирана около опитите на главната героиня, която е семеен терапевт, да достигне оргазъм. В своето пътешествие тя се запознава с една гей-двойка която я кани в да посети един ъндърграунд клуб на име "Шортбъс". Хората там се отдават на сексуалните си желания в отворена и приятна компания...
Самият секс е весел и преплетена част от сюжета, без която филмът би загубил своя смисъл. Казвам весел - в смисъл на ведър, приятен, ободряващ за зрителя. Сексът, в който се включват иначе доста симпатични хора, не е възбуждащ - в никакъв случай порнографски. Например, когато главната героиня се опитва да се самозадоволи с вибратор, първо и се схваща крака, после си удря главата в кантара на пода, а след това е разсеяна от външни шумове - една много реална и съвсем нееротична сцена. Тук ще вметна, че все пак аз съм гей и за мен тази сцена не би била еротична дори и да имаше такава цел. Но, във филма имаше и гей-секс (не поемайте торбичките за повръщане, моля!). Та гей-сцената беше един от най-комичните елементи в целия филм - не, не беше еротична - единият пич пя химна на САЩ в д-то на един от другите двама. Е не - така не се бях смял от много време. Мой приятел - хетеро също хареса тази сцена!!!
След секса да се върнем на сюжета: успоредно с основната сюжетна линия, се прокрадват образите на депресията и самотността - техните повече вътрешни, отколкото външни характеристики и в крайна сметка - любовта като душевен катарзис. Всички тези теми са до болка обрисувани във всевъзможни филми, особено от независимия арт-тип. Но това, което отличава Шортбъс е ведрата обстановка, която нито за миг не се впуска в мелодраматичност или пародия и естествено кулминира в един светъл ободряващ и празничен финал - достоен за новогодишно парти, въпреки че сюжетът се развива през лятото.
Накрая малко сравнение с други арт-секс-филми като например "RomanceX" - както вече казах, Шортбъс е много ведър, за разлика от Романса или далеч по-тежките "Baise-Moi и "Irreversible". По въздействие ми напомни малко на "8 жени" от Fr. Ozone - мюзикъл, в който музиката развива филма. Тук сексът е движещата сила на филма към един жизнерадостен и жизнеутвърждаващ финал.
В заключение бих препоръчал филма на всички кино-любители, дори и тези, които по принцип не гледат независими филми. Ще намерите този разведряващ и ободряващ - сюжетът и сексът са повече от приятни.
ПП: Надявам се да дойде и на българска сцена - поне на някой фестивал, като например на "Любовта е лудост".
---------
e^(i*pi)+1=0
EulerРедактирано от Linjack на 13.12.06 17:38.
|
Shortbus (18+)
