5 в 1 / Култура и изкуство / Кино

Абе много странно - от 3 филма вчера, този, който ми хареса, си имаше само тази единствена прожекция за Киномания.

Та все пак, за да знаете какво сте пропуснали - Класът на историците: много английски като атмосфера, много английски като хумор, много свеж, много приятен за гледане. Нищо заплетено като история, но предостатъчно, за да родят страшно забавни моменти. Много бъзици на тема религиозност и почти толкова на тема хомосексуализъм - и по-двете теми се подхожда толкова небрежно и неангажиращо, все едно много отдавна никой не ги прави на проблем тия теми. А героите ги правят на проблем колкото да става весело. И става.

След това скочих на иранския Баран.
Иранският Баран няма смисъл да бъде гледан по друг повод освен с чисто научно-изследователски интерес: какво е в Иран; какво се случва с афганистанците в Иран; има ли все пак държави, които са по-назад от нас в киното - било то и Иран. От изброените точки на последната филмът не дава конкретен отговор. Щото поне си има история, която си следва.

Което всъщност не може да се каже за (и сега отиваме още по на изток) Последният живот във Вселената. Този филм започна страшно обещаващо. Първите 20 минути бяха нечовешки забавни и така таман до една от най-смешните автомобилни злополуки в историята на киното. Ама с тая катастрофа и филмът катастрофира. Поне за мен де. Щото от тук нататък се превърна в нещо, за което и Ким-ки Дук би завидял. Т.е. стана по-протяжен от филм на Ким-ки Дук, по-абстрактен от филм на Ким-ки Дук, с по-малко красиви кадри от филм на Ким-ки Дук. А аз Ким-ки Дук не харесвам. Но си мисля, че дори тези, които харесват, няма да станат фенове на Последният живот във Вселената. Но знам ли. Доброволци за експеримент?