Аз и не държа да ми връщат пари от билета. Аз държа на правото, преди да дам пари за нещо да го попреслушам и попрегледам. Така както си пробваш обувките преди да ги купиш или гроздето преди да го изядеш. Дори имам правото да осъдя, човек или фирма, ако преценя че са ми прибрали парите без мое желание. Аз все пак съм КЛИЕНТЪТ. И не ми излизай с номера, че няма как бизнесът да почива на подобно доверие. Винаги има елемент на доверие при всяка търговия. Например плащаш нещо в магазина. Продавачът винаги може да заяви че не си го плащал и да извика полиция. Както и обратното. Така че винаги има някакво ниво на взаимно доверие, когато се прави алъш-вериш. Не виждам защо да не е така и в медийната индустрия. В повечето случаи, ако нещо ми е харесало, го слушам втори път. Е чак тогава дължа пари на автора. Не си ли съгласен?


"Ето ти го манатлитета - не признаване правото на богатите"
"Вместо да се краде трябва да направим нещо за да увеличим доходите си"


Айде стига с празни лозунги а. Вече писах, че не ме интересува паницата на "богатите", а моята собствена паница. Но щом си рекъл да се замисля за тях, много добре знам какво искат въпросните "богати" с анти-пиратската си политика, с измамната си реклама, с насаждането на вкусове ако щеш. Искат на ларвите на един филм или един албум да се хрантутят цял живот. Е не става така - един обущар за да живее, трябва цял живот да произвежда обувки. А не да препродава едни и същи обувки милиони пъти вовеки-веков, ползвайки се с противозаконни политически средства.