"Зеления път"

по едноимената книга на Стивън Кинг


"...- Как се казваш?
- Джон Кофи, госпожо...
- Като напитката, но не се пише така...
- Не, госпожо, изобщо не се пише така.
...
- Сънувах те, сънувах те как бродиш в мрака.И аз бях там.И се намерихме един друг.Намерихме се един друг в мрака.
- Вземи го, Джон - това е подарък.
- Това е св.Кристофър.Искам да го вземеш, г-н Кофи.И да го носиш - той ще те пази.Моля те.Носи го заради мен.
- Благодаря Ви, госпожо.
- Благодаря ти, Джон... "

"...- Сега трябва да те попитам нещо много важно.
- Знам какво ще кажеш. Няма нужда да го казваш.
- Но трябва,трябва.Трябва да го кажа.Кажи ми какво искаш да направя?Искаш ли да те изведа от тук?Просто да те оставя да избягаш?Да видим колко далеч може да стигнеш?
- Защо бих поискал такова глупаво нещо?
- В деня на Страшния съд...когато застана пред Господ...и той ме попита защо аз...съм убил едно от Неговите истински...чудеса...какво да кажа?Че това ми е била работата?Че това ми е работата.
- Кажи на Бог, Отецът, че си сторил милост.Знам, че те боли и се тревожиш.Чувствам го.Но сега трябва да престанеш.Искам да се приключи с това.Искам го.Уморен съм, Шефе.Уморен съм да бъда на пътя, самотен като лястовица в дъжда.Уморен съм да си нямам приятел с когото да съм...за да ми казва къде отиваме, от къде идваме или защо.Но най-много съм уморен от хората, които са лоши един с друг.Уморен съм от цялата тази болка, която чувствам и чувам по света...всеки ден.Има твърде много от нея.Тя е като парче стъкло в главата ми...през цялото време.Можеш ли да разбереш?
- Да, Джон.Мисля, че мога."

"...Всички ние сме длъжници на смъртта.Няма изключения.Но, о, Господи...понякога...Зеленият път изглежда толкова дълъг..."