Студени взаимоотношения, студени реакции, студено излъчване на актьорите (целенасочено и майсторско), дори беше снимано в студени цветове. Имаше си свой стил филма с две думи, затова и ми хареса.
Хареса ми и това, че задържаха чувството на тягостна обреченост (за което браво и на музиката) без да го размътят с някое внезапно клише.

И аз отидох уж подготвен и с намерението да не се стресна нито веднъж. И почти успях с едно изключение. Унесох се да умувам върху скелетите в гробищната сцена и кучетата ми изкараха акъла. Веднага се сетих за поста на чери от който трябваше да съм предупреден точно за тоя момент, но си беше след дъжд качулка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите