Сега, някои ще кажат, че и преди 1989 не сме били кой знае какво, но по скромното ми мнение смятам, че тогава имахме много добри попадения и като цяло киното ни приличаше на нещо.
Ами може и да сме имали, ама защо не е успяло да си изгради някакво международно реноме тогава?? Поне през 60-те, деситилетието през което публиката на Западна Европа и САЩ са били отворени за всякакви екзотики, и точно тогава мисля, че голяма част от източноевропейските страни (Чехия, Унгария, Гърция, Югославия) си изграждат имидж на кинаджийски страни, благодарение най-вече на отделни имена, чиито филми стават хитове на запад... 70-те години вече е било късно, а за 80-те да не говорим, тогава започва ерата на блокбъстърите...
Вчера обаче осъзнах за себе си причината да се скапе родното кино (като качество, не като количество) след демократичните промени. В един миг на просветление сравних два филма за комунизма - "Сбогом, Ленин!" и "Сезонът на канарчетата". Сега не усещате ли и вие за к`во иде реч?
Дали защото не съм гледал "Сбогом, Ленин!" още, ама този горен пасаж не го разбрах.
Immortality is the only thing worth living for
|