Добра приказка.

И дума не може да става за сравнение с "Герой" , който явно беше правен за мене, защото първия път буквално ме извади от равновесие и половин час вървях като дрогирана (или може би така, както предполагам, че вървят дрогираните, защото нямам опит в тая сфера), а и ми подейства по сходен начин и при следващите 5-6 гледания.

Кинжалите също ми харесаха повече, въпреки че не достигнаха класата на героя.

Тук усещах, че ми е ... вероятно някак прекалено източна история и ми се искаше повече "западна логика" ли, де да знам.
Например момиченцето, което даде обещание на богинята и тръгна по водата трябваше да получи повече слава от това да бъде любовница на някакъв грозен император, дето ще я хвърля през прозореца когато му отърва.
Най-добрият наемен убиец (Снежния вълк) би следвало да може да победи лошия (нали уж наметалото му го прави свръхчовек, който се движи най-бързо на света), а не да му се плаши през 99% от времето.
Ефектите ми бяха изкуствени, а и пейзажите не стъпват на малкия пръст на жълтите листа или пък езерото от "Герой", в което беше положено тялото на "Падащ сняг", или на бамбуковата гора в "Кинжалите" - приличаха на нарисувани и то си и бяха, де.
Битките не ме впечатлиха никак.
Принцесата не можа да ме убеди в емоциите си.
Музиката ми хареса, ама пак ... е, няма да правя ставнение с двата ми фаворита :)

Но финалът ми оправи цялостното леко наивно (като история) и леко евтинеещо (като ефекти) отношение.
Виж как едно трогателно, геройско и жертвоготовно решение може да промени цялостно отношението ми за нещо и да ме остави замислено-печална вместо умерено безразлична...

Оценката ми е 5 -

(При 6 - за Кинжалите и 7 за Герой)