едва снощи гледах Бялата графиня
разкошен
начинът по който разказва в книгите си Казуо Ишигуро, така разказваше и камерата
разбира се за доброто впечатление допринасяше и играта на актьорите
много детайл, много характери, по-малко събития
страшно красиво
влюбих се в сцената, в която камерата показваше отраженията в рояла, също и началото докато още течаха надписите - бърз каданс, бавен каданс, сняг и валс, мммм чудно...
и още много сцени, все такива красиви

Sheep go to Heaven! Gods go to Hell!