Киното е не само вид изкуство, а и вид преживяване - колективно. В това се убедих миналата гозина, когато вкъщи 10-ина души гледахме "Риба, наречена Уанда" на една дърта охлузена ВИДЕОкасета. От няколко години бях останал с впечатлението, че след десетото гледане съм запомнил този филм наизуст и вече няма с какво да ме учуди, камо ли да ме разсмее. Ядец! Сълзи текоха от очите ми и два дена ме боля коремът от смях! А когато в същата компания гледахме "Модерни времена" на Чаплин - направо не мога да ви опиша! А кажете, как човек може да изпита същото усещане сам, пред телевизора/монитора? Така че технологията не е толкова важна, колкото същността. След като всички (над 500) киносалона в Ирландия са си изхвърлили киномашините и са преминали на дигитални проектори, нима това вече не е кино, а нещо друго - видео или незнамсикакво?