Със сигурност съм недоспал, много вероятно е да не съм ценител, или пък ходя и на прекалено много филми от този фест, но аз на "Падението на ангела" си излязох. Т.е. така и не разбрах защо е депресирана тая мадама главната, и защо я следва навсякъде още по-депресираният оператор - той поне си имаше повод да е депресиран с оглед на собственото му операторско майсторство.

Приблизително толкова гадно, но малко повече, ми подейства и визията в "Щастие". От него обаче се насилих да издържа цял час, за да се убедя, че пък сюжетът ми действа още по-зле.

Изобщо и за двата филма, а най-вече за "Детето" ключова дума е бедност (и на екрана, и в бюджета). И с едни приятели стигнахме до извода, че белгийците като си нямат бедност в държавата, кефят се хората поне да си я имат на екран
А аз на екран не я ща.

За Истанбулски приказки бях може би с прекалено завишени очаквания, които не се оправдаха по две линии:
- очаквах много повече Истанбул в самия филм (което би се вързало визуално много добре към концептуалното)
- някои моменти във филма ми дойдоха разтеглени, абе изобщо трябваше ми още подемна енергия вътре, за да ме погълне вътре и мен. Второто стори я имаше например. С което не казвам, че всичките приказки трябваше да са забързани като него, напротив, хареса ми това, че петимата режисьори хем се различаваха, хем го правеха в тесните граници на една и съща стилистика. Но още малко магнетизъм.
Иначе и според мен не е за изпускане или поне в никакъв случай не е минавка, ако се гледа :)


Nothing to Add