Както не веднъж съм казвал, много обичам Буковски. Това беше и причината да не смея да гледам филма досега, въпреки че от доста време го заглеждам по торенти и сървъри. Ако по- рано се бях сетил, че Бент Хамер е режисьор и на прекрасния Кухненски истории, колебанието ми щеше да е доста по- малко.
Филма определено ми хареса. Следва доста точно книгата, макар че включва откъси и от други книги. Мат Дилън се справя много добре и успява да покаже точно това, което винаги ми е харесвало в Хенри Чинаски- пълния непукизъм и задоволство от незавидното си положение. Както се казва и накрая на филма- ако си решил да пропадаш, не спирай преди наистина да стигнеш дъното. Изобщо в повечето книги на Буковски, както и във филма, въпреки окаяното положение, лъха един страшен позитивизъм.
Препоръчвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите