Без да съм гледала филма, бих искала да се включа в темата и да споделя своите впечатления от тази невероятна книга .
Подходът на Маркес при предаването на историята е неповторим. Въпреки, че започва с развръзката и още от първите изречения разбираш, че Сантяго Насар ще бъде убит, всеки път, когато чета тази книга, до последния момент не мога да повярвам, че това действително ще се случи. Сюжетната линия те държи в напрежение до самия финал и дори когато затвориш последната страница не можеш да повярваш, че това действително се е случило.
Аз лично не мога да направя аналогия с древногръцка трагедия и да съзра "обречеността" на героя. Мисля, че вярваме в тази обреченост защото предварително знаем какво ще се случи. В противен случай бихме чели с нарастващото любопитство ще бъде ли убит или не, без да имаме усещането за неизбежност и да искаме да извикаме: по дяволите, как пък никой не го предупреждава. Маркес по принцип често прибягва до обреченост в творбите си, но не мисля, че тук тя е толкова силно изразена.
Що се отнася до похватите за предаване на историята, книгата е написана в т.нар realismo magico, магическият реализъм, характерен както за Маркес, така и за други съвременни латиноамерикански писатели. Именно това непрекъснато преплитане на възможни и невероятни събития, при което цялото действие се развива на ръба на реалността и фантазията, са характерни за магическия реализъм. За това усещане за нереалистичност допринася силно и мястото на развитието на действието, отдалечено от познатата ни цивилизация, едно почти магическо място, където ни се струва, че всичко е възможно, защото дори съществуването на подобно градче ни се струва нереално. за него допринася и неизясняването на периода от време, в който се е развила историята. С еднаква сила ти се струва, че се е случило вчера или преди 50 години. Имаш усещането, че времето е спряло, въпреки че според автора са минали години. Но и двата похвата са типични за литературното течение на realismo magico и могат да бъдат открити и в други творби.
Твърдо вярвам обаче, че това е една изключително сложна за екранизация книга и малцина, ако изобщо има такива, биха се справили със задачата. Сложна като всяка друга книга, която е велика и незабравима не заради сюжетната линия, а заради неповторимия начин, по който е разказана историята.
Що се отнася до разминаванията в спомените на героите са случилото се, мисля че в тези описания повече от всичко си проличава познанието на Маркес за човешката природа и душевност. Няма двама души, които биха предали една случка по еднакъв начин, а колкото повече време минава, толкова повече ще се различават разказите ми. Всеки човек пречупва събитията през ценностната си система, запомня нещата, които са развълнували лично него, забравя неспецифичните детайли, премълчава дори пред себе си случки, които не иска да се знаят или го представят в нежелана светлина. Като добавим и факта, че почти всички очевидци на събитията са били емоционално засегнати от случилото се, и че всеки е пречупил събитията през важните за него елементи, не бива да се учудваме, че не може да бъде пресъздадена единна версия на случилото се. Маркес безспорно е уловил много добре тази човешка черта.


А що се отнася до чудесни екранизации, веднага ми изплува брилянтната екранизация на BBC на Гордост и предразсъдъци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите