според мен усложняваш смисъла. аз не бих заложила на нищо отвъд простичкото "ново начало за япония, ново начало за 'мен'. " като внушение. но е хубаво, че има място за мислене. както (леко нескромно :) ) е казал толкин на едно място - има алегории, толкова сложни, че са интересни истории и извън смисъла си, както и има толкова истински и живи истории, че могат да послужат за основа на много алегории. и в двата случая обаче става дума за добро качество :)

за мен този филм се класира като японски еквивалент на "Панаир на суетата", макар и съответствието да не е пълно. хареса ми и това, че макар естетиката да беше на висотата на стандартите наложени напоследък от филми като "Герой" и Кинжалите, визията не беше стилизирана до такава степен и дори в "сюблимни" визуално моменти, действителността прозираше в дребните несъвършенства, на които беше позволено да се виждат. това създава някак по-зряло усещане, освен че подсилва истинността и документалисткото усещане.

сюжетът наистина не е нещо особено, попадна напълно в канона на "Съдба на куртизанка" и "Кама Сутра", но не мисля, че има какво да се желае в случая. според мен критиките тук са безмислени - сюжетът в случая е само повод, за да се покаже обстановката, в която той се случва. много ми хареса представянето на контраста между животът преди и след войната.


ПП: а пък "съперничката" за моя изненада беше по-красива :) кой да предположи :)

All the king's horses and all the king's men can't put the past together again.