Мен пък точно сценката със запознанството ме беше изправила на нокти.
Нали се сещаш, чудех се има ли, няма ли възпитателен елемент в цялата тази работа и как така Луси по най-глупавият начин се съгласява да отиде на гости(че тя така дава лош пример на децата !).

И после като осъзнах, че не гледам филма, ами разсъждавам твърде много, реших, че не е сега времето за това, успокоих се и великодушно загледах с интерес какво ще се случи по-нататък.
После пак имах един момент на негодуване когато се срещнаха за първи път ледената кралица и братчето.
Ама си напомних, че ще бъда великодушна. Успях и филмът ме завладя напълно!

Предполагам, при теб не е било точно така - до последно си се взирал в малките детайли и твърде много си размишлявал кое е реално и кое не е за вярване.

Here I Go Impossible Again...