Да ти кажа нямам много дар слово за случаите, когато нещо ми допадне. Много повече слова ме заливат, когато съм ядосана или възмутена, отколкото когато мъркам доволно по някаква причина.
А сега съм Доволна.
Доволна основно от забравеното усещане (поне на киноманиите, а и по принцип с тия мрачни истории напоследък) да излезеш от киното в някак безгрижно настроение, все едно си отпочинал след дълга и гадна работна седмица.
Независимо от многобройните (често сходни) проблеми на героите и в двата филма, накрая ми остана спомена за пасторалната атмосфера в къщата на майката от Най-хубавия ден, слънчевите гледки от италианската провинция, каменната красота на Рим, любовта между хората (повече тази между тийнейджърите, отколкото онази не педалчетата ;) )
... и усещането, че животът продължава и ще се подреди някак си, въпреки неприятностите...
И веселяшката, бодра мелодия от Всичко е наред, пъстротата на билярдните топки, оптимизма, който подава глава и по време на кома, тревогите на Марлене, зачетена в книгата за еврейските обичаи, любовта между хората
... и усещането, че животът продължава и ще се подреди някак си, въпреки неприятностите...
Редактирано от Kpиc на 13.11.05 23:56.
|