Личният фаворит ли?
Аз се чудя кой е личният ми НЕ-фаворит - Ерос или Ловко измъкване. Ама май все пак е Ерос, защото в Измъкването ставаха разни неща - много досадни, скучни и дразнещи, но ставаха. Поне исках да бия всички персонажи, докато тук агресията ми беше насочена към режисьорите...

Ерос... частта с китайците - добре, ама другите 2 части ги спасяваше само фактът, че бяха сравнително кратички.
Антониони? Не, благодаря. Не ми се беше случвало да усещам фалш в репликите на чужди филми. Мислех, че е запазена марка за българските актьори, но тука тия италианци достойно ги конкурираха, въпреки че бяха пестеливи на думи (предпочитаха да подтичват голи по плажа и да се движат с гръб към нас, застрашително припомняйки ми "Слон"... Брррр...) само няколко пъти успяха да изрецитират фрази от рода на с "достойнството на взаимоотношенията, свързано с концепцията на светоусещането" примерно.

Ужасно не съвпадат тия работи с личните ми рецептори за светоусещане.
Съзнавам, че някой може да реагира така и на Плачещата камила, която много ми хареса, ама нея никой не я обявява за фаворит, който да препоръча усилено на невинните си познати.
Тия филми са за отбрана група ценители, които след прожекцията да се съберат на (малка ;) ) маса и да обсъждат дълбочината, светоусещането, преливащите се асоциации, драматичните алюзии ... и ми се изчерпаха за момента помпозните фрази.

Направо си мисля да отида и да похваля "Легендата за Зоро" в темата, посветена на филма. Много беше глупав, наистина, чак забавно да ти стане. И на мене точно това ми стана - забавно. През целия филм коментирахме и се кикотехме с девойката, с която бях на прожекцията. Което е позитивно чувство, откъдето и да го погледнеш.

Редактирано от Kpиc на 12.11.05 13:04.