Името на клуба не беше ли КИНО? И не обсъждаме ли тук именно художественната стойност на този филм, а не политическата му насоченост?
Нали не се опитваме да отречем гения на Леонардо, заради това, че той е бил обратен? Нали не отхвърляме картините на импресионистите заради това, че значителна част от тях са били наркомани и алкохолици?
А историята на България не включва ли в себе си историята на българското кино или то остава някак си встрани?
За "Осъдени души" и "Крадецът на праскови" моите уважения, наистина са шедьоври, но не само те. "На всеки километър", "На малкия остров", "Черни ангели", "Тримата от запаса", "Зарево над Драва", "Игрек 17", няколкото филма, по романите на Б.Райнов (нищо, че също са политически ангажирани) също, поне според мен, по силата на аргументите, които написах.