Напълно съм съгласен с теб, че във филма има голям процент историческа истина. Това обаче касае фактите, а не тяхната интерпретация, която е идеологическа и тенденциозна. Приемаме обаче, че това се дължи на “творческия” подход на създателите на сериала “На всеки километър”:)

И за образа на злия враг имаш право. И в това няма нищо лошо, нали трябваше срещу някого да се насочва всеобщата омраза, трябваше да се създава класовия враг дори там, където го няма, и да се вдъхва живот у него. Но работата на седмото изкуство е тъкмо тази и в нашия случай то отлично е изпълнило задачата си.

Колкото до помненето, предпочитам да си спомням за действително стойностни и превъзходни филми като “Крадецът на праскови” или “Осъдени души”, а не за напомпани мегаломански политсериали като “На всеки километър”.

Този филм може наистина да е неделима част от историята на българското кино, но какво ли общо има с историята на България, та той пресъздава изопаченото и фалшифицирано виждане на БКП за причините и събитията, довели до мракобесническия (пояснявам: това означава такъв, който е враждебен на прогреса, свободата, науката и културата, че рече близък до БКП) комунистически преврат. Нека първо партията се извини за стореното от нея в годините на социалистически “възход”, и тогава да върти наново символични за нея сериали като “На всеки километър”.

Veni, vidi, vici