Добре де, вярвам ти за достоверността. Несъмнено има и такива моменти. Но не можеш да отречеш, че заниманието на шумкарите е било най-вече да организират саботажи, при което са нанасяли материални и човешки щети, да нападат мандрите, за да отмъкват сирене, кашкавал и месо за прехранването си, както и да наизлязат масово от горите и да стрелят из въздуха и по “фашистките изедници”, след като се разбрало, че правителството на Муравиев е капитулирало. В сериала “На всеки километър” обаче се внушава един романтично-героичен образ на българския партизанин, който няма нищо общо с действителността.

А колкото до агентите, и аз щях да шпионирам срещу комунистическото правителство (не срещу Родината, подчертавам), ако бях имал възможност за това. Това е била най-доблестната постъпка за времето си, да не говорим, че повечето от процесите и делата срещу предатели и агенти (ако ли не всички) са тъкмо “съшити с бели конци” под вещото ръководство на Москва.

И сега може малко да се повторя, ни искам пак да изразя личното си мнение, а то е: тъкмо заради силните актьорски изпълнения и яркото художествено внушение на сериала би трябвало партията, финансирала “На всеки километър” и отговорна за масовите убийства след настъпването на “историческия момент”, пресъздаден във филма, първо да се извини за стореното, да поиска прошка от народа, и после да върти наново филма.

Veni, vidi, vici