Здравей! Разбирам, че си човек, заслужаващ уважение. Свалям шапка на професионалистите във всеки занаят. Абсолютно си права, аз бях само оператор, и то не по призвание или поради някакво мое съкровено желание, а по-скоро по неволя. Не ми се е налагало и не съм се опитвал да разглобявам стационарна киномашина - "разпилявал" съм на части и съм сглобявал отново само КН-16 /класика!/. Също никога не съм сменял ксенонова лампа, а само съм центровал осветително-прожекционната система /лампата, шпигела и контрашпигела/. Обаче ми се е налагало да центровам оптични стереочетци на МеО-5Х по инструкция по телефона, защото в града, в който живея, никой не разбираше от тонова оптика и съраунд-озвучаване. Мога да твърдя, че резултатът беше добър, доколкото позволяваше апаратурата. Също бях единственият, който се осмели да намести втулките на прожекционните обективи, защото винтчетата им се бяха разхлабили и колежките се чудеха защо не фокусират. Друго мое "нововъведение" беше, че забраних във въпросното кино каширани филми да се прожектират с портички за обикновен екран, за да не се виждат микрофоните, разхождащи се над главите на актьорите /много добре знаеш, че напоследък няма филми за обикновен екран, а кашираните кадри отдавна се копират без черни полета на лентата/. Нещата тук са наистина невероятно зле, ама толкова зле, че чак не можеш да си представиш колко! Имаме само едно кино, което всъщност е търговски комплекс, а прожекциите в него са между другото, докато не решат да ги спрат и тях. Филмите се прожектират нефокусирани, с декадраж /дори и с неправилни лепенки/, лампите пулсират, защото не ги сменят с месеци и дори с години, единиият звуков канал не се чува, реклама не се прави, а се разчита само на зрителите, които от немай-къде решават да отидат на кино. И кажи ми как да не се възмущавам, когато сега, като всеки друг нормален клиент, давам своите два лева на касата и виждам как се случват безобразия, които аз никога не бих допуснал. Нормално ли е клиентът да ходи да издирва оператора, а когато не го намери, да влиза сам в кабината /оставена отключена, разбира се/, да прави смяна на ролките, да презарежда скъсана или нацепена лента, да вдига клапата, която по незнайни причини е паднала и на екрана няма картина, а моторът си върви; да фокусира обективи и да оправя декадражи, докато операторката чете в стаичката си любовен роман и си топли краката на печката; да съобщава за разменени части на филма и след това заедно с операторката да гледа 3 прожекции, за да видят как трябва да се съединят парчетата по смисъл. И не ми казвай повече, че тези неща не ми са се случили и съм разказвал чужди истории, а си представи какво би станало, ако случайно не ходех толкова често на кино и не ставах личен свидетел на много такива гафове - най-малкото две ролки /по 1800 м/ ацетатна лента щяха да бъдат нацепени и цяла седмица /а може би и две/ една маймуна първо щеше да умира, а после незнайно как да възкръсва.

Виждал съм и други невероятни "чудеса": вода, течаща в киномашината през "кюнеца", мокри парцали, сушащи се върху работещ токоизправител, дунапренена гъба, заменяща фрикцията на горното мале; неработеща електромагнитна клапа на 23КПК, вързана с кабел, чийто край е подпрян с един голям високоговорител - когато трябваше да направи смяна, операторът ритваше говорителя и клапата падаше; кино, пълно с комари и плъхове, четириметрова паяжина, висяща от тавана и достигаща до средата на екрана - един зрител каза, че очаквал всеки момент по нея да слезе Спайдърмен; екран, забърсан донякъде с гъба, след което въпросният "изобретател" се бе отказал и резултатът беше голямо светло петно в центъра на екрана, а останалата му част беше прашасала; разцепен /по-скоро разлепен/ екран, зашит с дебел черен конец, който се виждаше отвсякъде; кинокабина, облицована с фаянсови плочки, в която шумът беше ужасен; киносалон с масички между редовете, в който обаче кафе не се сервира, а си носиш сам отвън; филмово копие, на което едната перфорационна пътечка беше така подгъната, че за да не излезе лентата от теглещия зъбен барабан, операторът /в случая аз/ трябваше да придържа постоянно с ръка притискащата ролка; филмово копие, трите части на което бяха надраскани с една плътна зелена линия точно в средата на екрана; филмово копие, от което липсваха поне 10 минути, но въпреки това го прожектираха; дълго неизползвана киномашина, в която бяха умрели поне две шепи мухи; разбити и ограбени киномашини /както по селата, така и в градовете/; наводнен усилвател; контактна ролка, вързана с тел; отопляема барака от гипсокартон, със стъкло отпред - в средата на голям киносалон /единият от собствениците на салона я наричаше "цирей"/; наводнен киносалон, миришещ на мухъл, в който обаче прожекциите не спираха, докато не го затвориха поради липса на публика; опожарен и взривен киносалон /ужасяваща гледка!/ - при чието взривяване летящите тухли събориха половината от къщата на една старица; котка, мяукаща в киното по време на прожекция; базар "Киното", в който няма кино /останали са само сградата и името/; самоделни филмови афиши, на които с флумастер освен заглавието на филма, датата и часа е написано: "Не иСпускайте хубавия филм!"; и накрая - пълно до пръсване 800-местно кино със 100-ина правостоящи, половината от които са насядали по табуретки, по пода и по авансцената - дори само заради тази гледка си струва човек някога да е работил в кино!

Що се отнася до моите гафове, ще изброя някои, за които си спомням. 2-3 пъти ми се е случвало да пропусна смяна, няколко пъти лампата ми е изгасвала по време на прожекция, защото собствениците на киното не я сменяха /за икономии/, докато не започне да гасне или въобще да не пали; горели са ми бушони в усилвателя и аз разбирах за това, когато дойде някой зрител да ми се оплаче. 2-3 пъти съм изтървавал рулон с лента на пода и тя се е размотавала из цялата кабина /но само човек, на когото това не му се е случвало, не знае каква емоция е да събереш лентата отново/. Два пъти колегите забравиха да заключат горното мале и ролката /15 килограма/ ми се изтърси на главата, а веднъж този номер си го направих сам . Големи гафове бяха, че веднъж колегата от втората смяна пусна втората ролка на една извънредна прожекция "с краката нагоре", защото я бях оставил непренавита, като се надявах той да се усети и да си я пренавие сам. Друг път по невнимание бях разменил местата на ролките във филмостата /въпреки че върху ракордите си те бяха номерирани/ и впоследствие колежката първо прожектира края на филма, а после началото. На касата и на бара не съм висял /то бар нямахме/, ако изключим моментите, когато сам съм продавал билети и съм прожектирал филма едновременно. В кабината обикновено четях нещо или се готвех за изпити. Е, случвало ми се е и да се целувам с момиче. В една от кабините дори имах кушетка, хладилник, телевизор и видео. Признавам си, веднъж-дваж ми се е случвало и да задремя по време на прожекция . Ако е ставал някакъв голям технически гаф, той е бил поради някаква сериозна повреда, която е нямало как да отстраня /например да изгори токоизправител или между зъбните колела на киномашината да падне болт/. Най-много се срамувам от два големи гафа /не по моя вина/: веднъж, когато усилвателят се повреди непоправимо и се наложи да върна парите на зрителите, и друг път - когато 15 минути преди края на филма спря токът и аз взех, че разказах края му на събралата се групичка чакащи зрители - пък те взеха, че си тръгнаха...

Но: никога не съм допускал нещо да не е наред с фокуса и декадража. Грижил съм се звукът да бъде с необходимото ниво /нито слаб, нито силен/ и говорът да се разбира отлично. За тази цел при първата прожекция на нов филм влизах редовно в залата, за да проверя нещата сам. Когато се използваха още старите ацетатни ленти, никога не съм си позволявал да прожектирам филм с непроверена и неподлепена перфорация - поради това не помня повече от три пъти да ми се е късала лента, а през ръцете ми са минали поне 200 такива копия, от които останалите колеги и колежки получаваха уплах.

И така, уважаема колежке /макар и бивша/, ни най-малко не съм се опитвал да се идеализирам и да се представям за голям професионалист. Вършел съм си работата, доколкото съм умеел. Всъщност последната ми работа в областта на киноразпространението беше като програматор и мениджър на едно почти умряло кино, в което влизах в кабина само в краен случай. Успях да натрупам доста ценен опит и в резултат на това за една година вдигнах печалбата на киното 5 пъти. Но собственикът /бивш главен счетоводител на лудница/ не обичаше хора, които знаеха и можеха повече от него и ми измисли набързо две провинения, след което ме уволни с думите: "Ти да не мислиш, че не можем да се оправим без теб?!" Е, оправи се, но печалбата му се върна горе-долу на стария си размер. Аз пък се върнах на старата си работа /която напуснах, за да отида да му помагам по негово настояване/ и бях доволен, защото вземах 60 лева повече.

Ще си сложа ръка на сърчицето и ще си призная, че винаги съм се чувствал по-добре в кинозалата, отколкото в кабината. Дори когато отначало започнах работа в тази сфера, и особено когато имах собствено кино, го направих за това, за да мога да си избирам и да гледам филми, които аз искам. А през по-голямата част на този период ми се беше удало не само да отгатвам /с точност около 75%/ какви филми иска да гледа публиката, но и да я науча да гледа хубави филми /не ме питай как, но това стана/. Уви, вече работата е изтървана и поне в провинцията не виждам как може да се формира зрителски вкус, ако човекът, който е решил да се хване апостолски с това, не отдаде цялото си време, любов и енергия, а не само да чака и да лапа, каквото му падне на момента. Може да прозвучи смешно и наивно, но от собствения си опит съм се убедил, че с голяма упоритост, воля, мисъл и... средства /най-вече парични/ можеш да научиш хората да оценят хубавото: ако им предлагаш стойностни филми, те ще гледат всичко, но ако им пробутваш всякакви филми, те няма да гледат почти нищо. Основният извод е, че клиентът не обича да бъде разочарован; ако успееш да го накараш да ти повярва, ти ще го печелиш за момента, но с някоя следваща своя неразумна стъпка можеш много лесно да го загубиш завинаги.

В последното си мнение ти спомена нещо за собствениците на кина, които били филантропи, та държали хора като мен, за да се изявяват. Е, аз на такива не съм попадал, но пък съм се срещал с друг един вид - те дават мизерния си умрял салон под наем на някой кадърен човек с мерак, държат го 3 месеца, докато им го разработи, след което му прекратяват договора, решавайки да се възползват наготово от труда му; няколко месеца прожектират разни бози без печалба /щото не разбират нищо нито от програмация, нито от реклама/, след което хващат друг наемател-мераклия, той отново им го разработва за няколко месеца и точно когато вече е започнал да си избива загубите, историята се повтаря. Така едно кино смени трима наематели за една година и накрая фалира, защото нови желаещи вече нямаше.

Е, хайде, със здраве! Надявам се, че и този път добре си се смяла. Кой каквото разбрал - разбрал. Поуки наготово няма да давам. Не смятам повече да замърсявам нета с подобни отрицателни писания. Вече требва да гледаме положително! И да гледаме много филми! По кината тук, в прованса, няма да ги намерим, във видИотеките - също, от нета не мога да си ги тегля, щото нямам личен компютър - така че остава да разчитам само на телевизиите /по кабела програми дал Господ/. И от време на време ще натискам копчетата на служебния си компютър, за да разсмивам хора като тебе.

И все пак, нека формулирам основната си поука: както вече съм писал, мърлящината може да бъде еднаква и в столицата, и в провинцията. Затова още веднъж ще кажа: свалям шапка на истинските професионалисти, които не си правят компромиси нито със себе си, нито с клиентите си и поне се стараят да не допускат гафове в работата си. Иначе е лесно: аз се правя, че работя, а те се правят, че ми плащат. Седя и си затварям очите.

Бъди весела и щастлива и много успехи в професията и кариерата!


Сега, специално подтикнат от теб, съчиних една пародия по Вазов:


ИЗПОВЕДТА НА КИНОМАНА

Кабината тясна за мойта душа е -
който не е влизал, само той не знае.
Машината трака, лентата се влачи,
а аз затъпявам и бавно откачам.

Филма ли да гледам - наизуст го зная
книга да подхвана - не мог' я изтрая.
Лампа, мотор, клапа, декадраж и фокус -
през час ги повтарям без никакъв пропуск.

А долу в салона някой люпи семки...
Драма, екшън, трилър - все един дол дренки.

Софиянци гледат европейско кино,
а пък тук го няма от много години.
То и да го пуснеш - никой го не гледа -
тъпни холивудски само се изреждат.

От монополисти няма оправия:
дето да погледнеш - само простотия.

Край! Дотука беше с кинозанаята!
Който иска, нека си блъска главата.



От всички изкуства за нас най-важно е киното!