Хай! Поздрави от провинцията!

Това за хрупането на пуканки е наистина нелепо, но в друг смисъл. Първо, в критична близост до всяко кино /ако не вътре в него/ кацва някой търгаш с машина за пуканки или сергия за чипсове. Второ, ти много добре спомена оня ден за американизацията на живота ни, а няма как да не си забелязала онова противно клише от американските филми и сериали, че като че ли на кино се ходи не за да се гледа филмът, а за да се ядат пуканки /наред с подобни клишета от сорта на това, че по история се учат само имената на американските президенти, че в Европа всички са глупави и развратни, че в университет се влиза, за да се играе баскетбол или американски футбол и че старшата мажоретка винаги се жени за капитана на училищния или университетския футболен отбор/. Почти няма случай в холивудски филм, в който ако главните герои отидат на кино, да се покаже например какво гледат и как го гледат, но винаги се акцентува, че в ръцете си те държат пуканки и кола със сламка. Дори и като символ на страницата на kinо.dir.bg е сложена не филмова ролка или нещо подобно, а пакет с пуканки! И това е последствие от "културата на мултиплексите", където приходите от билетите съставят само около 1/10 от общите приходи, тъй като на посетителите се предлагат безброй други начини да се отърват от излишните си пари.

Нетърпимостта ми към пуканките и другия подобен боклук идва и от факта, че известно време работих в разни кина и се налагаше на ден да изхвърляме по 4-5 кошчета всевъзможни шлюпки, кесийки и огризки, включително и по-големи предмети като бутилки и кутии от натурален сок. А когато правехме организирани прожекции за ученици или /особено!/ войници, из целия салон се носеше стократно усиленият звук "хрс-хрс-хрс-хрс!", сякаш хиляди плъхове едновременно гризяха съдържанието на пакетите, и този звук често заглушаваше самия филм. Впрочем истинските плъхове се появяваха нощем, за да доизядат остатъците от пира /щото колежките ги мързеше да метат, преди да си тръгнат/ и тогава наставаше тяхното царство. Обичайно след такава прожекция се изхвърляха по 2-3 чувала боклук.

Виж, случвало ми се е да се опитвам да гледам филм в компанията на група весели младежи, пиещи нещо с неясен произход, смеещи се, уригващи се и дори повръщащи. Преди около 15 години представител на една такава група хвърли нож по екрана, след което се наложи през нощта да го сменят. После половината платно /пластмасово фолио с малки дупчици за звука, ако не знаеш какво представлява/ го купи тогавашният технически директор на "Кинефикация", за да си претапицира москвича, а другата половина я купихме ние с една позната и си отворихме собствено кино. В това наше кино посетителите имаха обичая да внасят спрайт и кола в малки стъклени бутилки /то тогава други нямаше/, които след прожекция аз събирах из салона - така за две години и половина успях да събера над 300 бутилки и от време на време ги предавах в съответните пунктове за амбалаж и може да се каже, че припечелвах допълнително. А когато прожектирахме любими рокерски филми от сорта на "Коса" или "Доорс", се появяваха и камари от бутилки с доста по-твърдо съдържание.

Не ми се е налагало да лазя по главите на разни млади и буйни индивиди, само веднъж си спомням, как на една кинолектория, когато се прожектираше "Американска нощ" на Трюфо, се бе събрала една такава весела компания, без да знае какво точно ще гледа /може би по някакъв начин е била примамена от заглавието/. Бяха около 15 човека и вдигаха страхотен шум, така че другите зрители /над 100/ постоянно се обръщаха към тях с бесни пламъци в очите. И някъде около десетата минута аз не издържах, станах и им казах само: "Абе, виждам, че сте хубава компания, ама другите хора са дошли тук да гледат филма!" Само след секунди ония се изнесоха, без някой да посмее да си поиска парите обратно.

Ето още един любопитен момент от активната ми кинаджийска дейност: преди 10 години в едно кино с 800 места направихме панорама от около 80 класически архивни филма и тя се радваше на невиждан интерес /средно по около 150 души на прожекция/. Още в началото пред фоайето на киното се появи един турчин с машина за пуканки и всеки вторник и четвъртък /когато се прожектираха филмите/ той правеше луди обороти. Така година и половина, докато траеше панорамата, когато минех край киното, той все ме поздравяваше и се ръкуваше с мен. И когато филмите свършиха, той ми се оплака с покъртителен тон: "Абе, няма ли пак да направиш някоя панорама, че покрай тебе аз пари направих?!" Естествено, на следващата седмица машината и пуканкаджията изчезнаха, защото на редовните прожекции влизаха по не повече от 5 човека...

Одеве споменах, че в провинцията ходят на кино сравнително по-бедните хора, така че там поне проблемът със звънящите мобилни телефони не е толкова сериозен.

И последно: ако целта на посещението ти в киносалона е да чуваш предимно туптенето на сърцето на човека до теб, тогава /моите уважения/ се съмнявам, че за теб е от особено значение какво друго чуваш или виждаш. Аз обикновено ходя на кино сам и то в по-непосещаваните часове, за да се насладя на филма. И в такъв случай как да не ме вбесява хрупането и мляскането, ако съм отишъл да гледам примерно "21 грама" или "Реката на тайните" /о, обожавам Шон Пен!/?!

Между другото, имам още един мотив да ходя сам на кино: винаги се случва така, че отида ли с момиче, става някакъв гаф: или се къса лентата, или нещо се поврежда, или киномеханичката забравя да си направи смяната /на ролките/ - така че се налага аз да ходя из киното като привидение и да оправям бакиите на бившите си колеги. /Моите преживелици бяха описани в ред стари постинги под името Джерджерод./

Хайде стига толкова засега. Има още много за разправяне, но все някога и на него ще му дойде времето.

От всички изкуства за нас най-важно е киното!