Моля ви се, не пишете за провинцията неподготвени, защото там нещата са много по-усложнени, отколкото си мислите. Билети по три и повече лева може би има само в Пловдив и Варна, а навсякъде другаде те са по два лева. Преди две години бяха основно по 3 и 4 лв., а още по-рано имаше и по 5. Откакто ги свалиха на 2, се случиха няколко неща:

1. Приходите на кината не се увеличиха съществено, макар публиката да нарасна почти двойно.

2. Фалираха малките дистрибутори, които предлагаха малко, но стойностни заглавия и много кина преди това си запълваха програмата както с нови, така и с по-стари техни филми, пуснати за по левче на сутрешни или вечерни прожекции - такива бяха "АйПи", "Ади", "Тандем", "Радивижън", "Дъга" и др.

3. Дистрибуторите-монополисти /най-вече "Александра"/ и част от новите кинособственици започнаха да залагат на сигурно - избрани кина сключват монополни договори с една фирма, а "играят" каквото им пратят, като по този начин убиват конкуренцията и пречат на други, по-активни и по-хазартни играчи да се включат в бизнеса. Явно сегашната им политика е премиерите да се "изцедят" в максимално кратък срок, вместо да се чака да съберат каквото могат в по-дългосрочна перспектива.

4. Билетите с по-високи цени /3 и 4 лв./ даваха възможност да се определи цената според гледаемостта на филма, да се правят промоции "двама с един билет", а също така филмите да бъдат повтаряни през някакъв период /най-оптимално през 2 или 3 месеца/, като при всяко следващо повторение цената да е по-ниска и да позволява гледането от зрители с по-ниски финансови възможности, както и от такива, на които определено заглавие им е харесало и те искат да си го припомнят или да го препоръчат на свои приятели. При добре направен репертоарен план, по този начин за половин година един филм можеше да събере в някои случаи двойно по-голям приход, отколкото ако се завърти за 1-2 седмици, както сега, и изчезне завинаги от екрана.

5. Поради ниските цени на премиерните билети филмите се "изтощават" на момента /най-често още през първата седмица и много рядко изкарват до втора/, което прави безсмислено по-нататъшното им връщане на екран. Но така монополистите се подсигуряват в случай, че стоката им е калпава, защото за два лева все ще се намери някой, който да гледа дори и най-тъпия им филм. Пък и си изплащат разходите бързо.

6. Стесненият кинопазар, заедно с невъзможността да се разчита на успешното повторение на хитови филми още веднъж пречат на съществуването на потенциални конкурентни кина дори и в областните градове /за тях просто няма филми/. Така се налага моделът "едно кино, един дистрибутор, една цена", който води до това, че в един сравнително голям град, ако в него все още има някакво оцеляло кино, половината от филмите никога няма да дойдат, даже и да са хитове, защото това означава нарушаване на монополния /приоритетен/ договор и двойно вдигане на наема за копията /т. е. гарантирания минимум, защото много малко филми успяват да го надскочат, така че да са на печалба, ако трябва кината да си плащат по пазарни цени/. Същевременно спада и вкусът на публиката - един такъв собственик беше казал: "На мен не ми трябват филми с оскари, а такива, които се гледат." Като че ли едното трябва да изключи другото!

7. За ТНХ много малко хора в провинцията са чували и там за това не може и да се мечтае. Хората са доволни, когато звукът в салона се чува сносно, пък ако е стерео - още по-добре. "Долби диджитал" има в Пловдив, Ди Ти Ес - в Бургас, а в останалите градове - аналогово "Долби стерео" или домашен "Долби съраунд". И това е. Ако има конкуренция и едното кино в града си сложи "Долби", тогава ще си сложи и другото. Ако обаче киното е едно, стереозвукът ще бъде само въпрос на лично желание и възможности от страна на собстваника. Долбито само по себе си не води до автоматично увеличаване на публиката, закото в малките населени места хората са доволни понякога само от това, че могат да гледат филми на голям екран, независимо дали има стерео, пуканки или даже отопление. В един от сравнително големите областни градове /няма да уточнявам кой/ в единственото кино преди 3 години поставиха домашен съраунд, колкото да не е без хич, но от 2 години и половина левият звуков канал на едната киномашина е прекъснат, но никой не го оправя, щото може и така. А един такъв стереочетец струва 150 - 200 лв.!

8. Възможностите за откриване на нови кина в провинцията или запазване на старите ще намалеят още през следващите години, тъй като ще се въведат такси за регистрация, европейски и не знам си какви още норми, нови технологии, които ще бъдат по джоба само на големи играчи. Те, от своя страна, ще диктуват цените и ще гонят единствено бърза печалба, без да се грижат нито за вкуса на публиката, нито за качеството на филмите. Водещата идея ще бъде да се плаща скъпо за малко.

9. Според статистиките на филмовите дистрибутори, провинцията носи между 10 и 20 процента от общия приход за страната, така че... може и без нея!

Ако обобщим нещата, сега в провинцията положението е такова: в най-големите градове, където има конкуренция и кинособствениците се борят за публиката и за хляба си, в салоните има човешки условия - картината му картина, звукът му звук, отоплението му отопление, и там ходят хора от всички имуществени прослойки. В по-малките градове обаче, където кината приличат на кочини /в повечето случаи/, богат човек в салона посмъртно няма да видиш. На кино ходят средно имотните, които минават случайно по улицата и виждат плаката, пък в тоя момент нямат какво друго да правят. Богаташите си имат домашно кино и онова, градското не ги интересува.

Иначе носталгията е хубаво нещо - поне тя ще ни остане. С нищо не може да се сравни усещането, когато няколкостотин души в салона съпреживяват заедно с теб това, което става на екрана. Но хрупането на пуканки и шумоленето на кесии могат да убият всякаква магия на киното. Какво да се прави обаче - всички сме в матрицата...

А пък киното в Разград вече е станало дискотека...

От всички изкуства за нас най-важно е киното!