Като вманиячен киноман и принципен любител на попкорн-киното, трябва убедено да заявя, че чак толкова жалка, безсмислена гавра със зрителя не е имало май никога. Да не говорим, колко БЕЗУМНО скучен и невъобразимо досаден е на моменти.
Ся, сигурно ще има некви "С П О Й Л Е Р И" надолу, въпреки че не знам как може да спойлнеш такова нещо. Ако някой МНОГО държи да го гледа (въпрееки че силно препоръчвам да се откаже) да не чете засега.











Мога да открия само една причина да са "12-те" на Оушън, а не примерно "6-те" на Оушън (щото от половината няма никакъв смисъл във филма). Чрез допълнителните шест се печели поне половин час екранно време с абсолютно неграмотното и сценарно, и режисьорски натрупване на досадни еднакви кадри с всеки поотделно. Начало - Господин Бенедикт обикаля 12 говеда да си иска парите. Един по един. МноооО интересно. После - 12 говеда един по един си обясняват кой де си е изхарчил парите. После 12 говеда един по един стават от сън и пият кафе, един по един ги арестуват и така до безкрай, ах КАКВА ТЪПОТИЯ Тази БЕЗМЕРНА клизма с ДЖ. Р. да се прави на себе си направо ме хвана за ръката и ме дърпаше с всичка сила към изхода, но на инат се запънах да догледам, за което съжалявам. Балета на другаря французин, ако и да беше най-интересното място в целият филм, беше доста абсурден при положение, че няма никакъв шанс да го повтори с нещо с размерите и теглото на диня в джоба. Както и да е - на всеки кадър от филма е изписано с еднометрови букви "Зрителите са тъпаци и неещастници", тъй че е излишно да се гледа за недомислици и идиотизми. Може би в цялата продукция има два-три момента, които ще се сторят забавни на напушени с крек тинейджъри, но дори за тях филма не е подходящ - липсва така необходимата КрасиваПичкаТМ, джулия Робъртс твърде силно напомня на строга майка, че да се хареса на който и да е под 50 г., А Кат-Зи-ДЖ е патетична умита кифла както обикновено. Мъжете са подбрани да радват три възрастови групи женски, като актьорска игра нямам какво да коментирам - играят там, ок. Кво от това. Изцедената от цирей емоционална сцена на края на филма беше толкова жално-изнасилена, че щях да падна от смях. Целият сценарий дава усещането, че е написан на един дъх в кръчмата по време на годишното събиране на зубрачите от училището по асансьорен мениджмънт, а по-заплетените места са решавани с първата глупост, която е хрумнала на някой от полу-пияните асансьорни техници.

______

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите