|
Според моето нескромно и вероятно предубедено мнение това беше най-хубавия филм от киноманията.
Дебре де... може би най-въздействащия... (за мене!)
От Е.Т. насам (а тогава бях на някаква особено впечатлителна крехка възраст) не бях плакала толкова много на филм. И това, забележете, почна двайсет минути след началото и продължи до половин час след финала на филма.
Прекрасно заснета история, в която животните бяха направо за Оскар за главна мъжка роля. По-точно за 2 Оскара. Отдавна не бях гледала толкова неподправени изражения на объркване, гняв, страх, мъка, безпомощна ярост, невиност. Хората малко куцаха откъм изпълнение, но пък кой ли ти гледаше хората, освен за да ги наругае...
Не мога да препоръчам филма с чиста съвест, защото обожавам големите и малките котки, което може би е повлияло на мнението ми.
Но образите на двамата герои бяха прекрасно развити, така че да им съчувстваш не защото са някакви животни в беда, а защото са ... конкретни личности в беда – такива, които харесваш и искаш с цялото си сърце да се измъкнат от премеждието живи и здрави.
Музиката, напражението, невероятните кадри, драматизма, страданието... Моментът, в който ... споменът... топката...огънят... отдалечаващата се кола...
(тук биха следвали спойлери, които няма да дам, защото има още една прожекция)
Уф, всичко, което написах, ми се струва суховато и недостатъчно силно...
Затова с пет думи:
Заслужава си да се види.
Редактирано от Kpиc на 14.11.04 17:33.
|