Пич, много хубаво, че си от 14 г. в кинобизнеса. Аз се мотая там само от 12 г. Бил съм киномеханик, програматор, рекламен агент. Вече се отказах и съм само зрител. Но случките с лентата са чиста истина. Я си помисли какво става, когато триацетатна лента с "постригана", но не подлепена с тиксо перфорация започне да се цепи след портичката, на 16-зъбния барабан, а киномеханичката /демек "колежката"/ в момента въобще не е в кабината, ами закусва или клюкарства с касиерката? Ще уточня, че прожекционната машина беше МеО-5Х. А за колко време ще стигне един зрител /за щастие човек от бранша/ от салона до кабината, за да види каква поразия е станала и да оправи нещата, спасявайки задника на "професионалиста", който го е хванала липсата? Май точно за толкова, колкото да премине около 10 м лента със скорост приблизително 48,5 см/с. Мога да ти кажа, че собственоръчно съм проверил и реставрирал някъде към 150 филма с триацетатна основа и никога не са ми се цепили по време на прожекция. Случвало се е няколко пъти да се скъсат в края на ролката, но това не е болка за умиране. Но мисля, че вече са много малко хората, които могат да работят с такива кошмарни, парцаливи копия, особено откакто навлезе полиестерът - сега вече никой не си играе да проверява лепенки и други такива.
А по отношение на пулсациите, за които пишете, такива съм виждал и аз и те нямат нищо общо с пулсиране на лампата /стига да не е износена, разбира се/, а се дължат на чисто субективно усещане, което се получава, когато токът й е форсиран и картината на екрана е ненормално ярка - тогава белите петна, най вече в центъра на екрана, започват много дразнещо да пламтят. Подобен е ефектът, когато се снима с видеокамера с прекалено отворена бленда. Решението е много просто - някой влиза в салона, а в същото време киномеханикът започва бавно да намалява тока през лампата, докато другият види, че всичко е добре и му каже да спре. Все пак е добре работещите в едно кино да влизат от време на време в залата!