Като дете и на мен ми харесваше да се стряскам. Екзорсистът ми беше любим. Сега не се сещам какво толкова ми е харесвало и ми е трудно да схвана къде е забавното и какъв е смисъла от подобен тип изживяване. И като цяло филмите на ужаса ми бягат, не ги разбирам. Дори ужасът да не е темата на филма, използването му като похват ме отблъсква.
Имаше един, май се казваше Антихриста (може и да бъркам) за дявола прероден в дете, чиято майка се бореше със зъби и нокти да го спаси от религиозни организации и да докаже, че детето си е наред. В крайна сметка се оказа, че не е била права и детето и в действителност е сатаната и т.н. Нищичко не разбрах. Кому е нужен/интересен подобен филм?
Не искам да споря за вкусове. Просто не резбирам. Ако някой може да ми обясни ще съм благодарен.