Вярвай ми вчера ми хрумна да питам същото. Минах покрай банята и от канала се чу страхотен шум - все едно минаваше вихър. Който е чел "То", може да се досети защо си изкарах акъла.

Обикновено се страхувам когато:
- има нещо много страшно :)
- ме стреснат с някой добре познат клиширан но абсолютно безотказен приьом като например изскачане на нещо след минута на пълна тишина, рязко мръдване на привидно умрял труп и т.н.
- (най-любимия вид страх) се вживея в образа и сякаш съм там и лично се плаша.


Това със стряскането е най-добре представено в японския Прослушване, но например в Смъртоносен хоризонт имаше един момент, в който аз затворих очи и казах на сестра ми, че повече няма да гледам, защото ми писна да ме стряскат.

Последният вариант (лично изпитан ужас) помня от Проклятието Блеър и Следите.
В по-малка степен Шесто чувство, Сиянието, Призракът и мракът, Челюсти...И велосирапторите в Джурасик парк се уплашиха...)

Вампири, върколаци, извънземни - с тях нямам проблеми. Някои (първите) даже често са доста секси.

Всъщност аз мразя не толкова чудовища, а по-скоро нередовни хора като в "Заразно зло" и "Зората на мъртвите". Като почнат да куцукат с празен поглед и изкривени рамене и много се подтискам. Или да пълзят и да се гърчат неориентирано, но устремявайки се към теб. Или да издават особени звуци.
Абе представяте си, какво да ви обяснявам.
Ако някой създаде личен кошмар за мене, зомбита ще да са.
И браво на Шаямалан, че ми изкара акъла с някакъв зеленикав човекообразен извънземен, дето даже не го показа ;)))

Но фразата на Мел Гибсън "Не съм готов!" в мазето, когато врагът тропаше по врартата просто ме удари в ...съзнанието, да речем. Толкова добре усетих как и аз не съм готова в този момент да умра в скапаното си мазе, убита от извънземни, които окосяват кръгове в нивата ми.