Може би и двете сме безнадеждно остарели, защото тази история ми се видя най-...земна, възможна, разбираема и депресираща.
А съпругата беше просто блестяща - гледах филма 2 пъти (и втория път забелязах много детайли, които ми бяха убягнали първия) и просто всяко нейно движение в сцената след раздаването на коледните подаръци, беше удивително естествено и силно въздействащо - безцелното взиране в пространството, бърсането на издайнически сълзи, оправянето на покривката на леглото... Просто болезнено добро изпълнение.

Но все пак не може ТОВА да ми е любимата сцена. Все пак предпочитам сериозно поднесените остроумия на премиера или португалската тирада на Джейми ;)