Филмът е страхотен. Любовна комедия, Хю Грант, купища герои, чиито характери се изпълняват от звезди (дори епизодичните роли), познати внушения... Всичко обещава поредната бозава история, но ура, оказа се, че понякога нещата само изглеждат зле. Свеж английски хумор, умело преплитане на сюжетните линии, непрекъсната смяна на декора и ситуацията, което задържа интереса на зрителя до финалните надписи. Да не забравяме и един от главните герои - музиката, която е страхотна. Идеята за всеобхватната, всепроникваща и всевластваща любов е пресъздадена оригинално, без натрапчивото и пресилено участие на сълзи, сополи и сперма.

Интересно ми беше какво казва критиката за този филм. Награда на Лосанжелиската критика за поддържащ актьор на Бил Най 3 номинации от Британската академия – за най-добър британски филм, за поддържащ актьор на Бил Най и за поддържаща актриса на Ема Томпсън 2 номинации за “Златен глобус” ’03
И все пак списание Ролингстоун го оплюва като наивен, недомислен и плосък.

За мен беше като една Коледа през юли

Нали за цирка чакате? Ами тогава гледайте!