Случайно през 1997 година започнах работа във видеотека - зад щанд. Останах си така до към средата на 2000. Заинтересувах се и как стават нещата изобщо във филморазпространението. Попивах и сега попивам всякакво информация. Пробвах да разпространя и филм, вярно неуспешно, но тогава пък научих толкова неща и за разпространители и за видеотекари, че макар и голям финансов провал съм много доволен от цялостния ефект.
През октомври 2001 бившите ми работоддатели от видеотеката ми се обадиха да ми кажат, че става нещо невиждано в бизнеса, нещо което бях предвидил, а те не ми вярваха. От интерес се въртях във средите на малцината останали да се борят срещу злоупотребяващия монопол. Там се запознах с настоящите си партньори. Общо взето те изнесоха цялата тежест на делото. Видя се, че имаме почти еднакви виждания за това как трябва да се развива пазара, пазар на който и от който ВСИЧКИ да са доволни.
Цялата тая тирада я изнесох за да кажа, че НИКОГА не съм работил за тия от Александра, макар че имаше един момент в който такава вероятност имаше, но това беше по времето когато Александра все още работеше в силно конкурентна среда.
Не знам какво е амбицирало Съни. Просто в онзи момент мейджърите търсиха спасение някъде - не без основание се страхуваха, че могат да бъдат намесени в делото и то като нарушители на антимонополното законодателство. Съни винаги са били логичният избор когато е ставало дума в миналото за разпространение на видео на който и да било мейджър. Защо са се дърпали толкова време само те си знаят.

Tu Ridi
Фен съм на Стефан Минчев