знеш ли, на мен ми хареса как подхождаш към филма, обаче това, което ме накара да пиша отново по тази тема, която може да стане безкрайна, е факта, че става дума за това, кой какво не е успял и точно изречението за камерата.
"Искрено съжелявам, ако някой е пропуснал всичко това докато е разсъждавал, къде е поставена камерата!"
моят проблем, е че в този филм героят интроверт, както ти го наричаш, е показния интроверт, този, който може да бъде "смлян" от публиката. от там, ако ти познаваш достаъчно интроверти в техния магически свят, би могла да знаеш, че това НЕ Е ДОСТАТъЧНО ИСТИНСКО, а само повърхностно поетизирано за да "докосва" и това ме дразни.
успява, което пък ме навежда на мисълта, че не истинското вълнува, а смислаемото.
факт е, че ако се занимаваш по-систематично с филми те интересуват и технически подробности. другия факт е, че тези технически подробности никога не ти замрежват погледа до толкова, че ако филма е в състояние да те вкара в "света", който описва, нещо може да го спре.
не мисля, че филма не става за гледане, но превъзнасянето му в "недостижимо искуство" ми лази по нервите.
|