Така,
нека да кажа най-сетне и аз тежката си дума...
Carolina, ти си описала много основателно какво не ти харесва във филма на Мел Гибсън. Общо взето, сведено до няколко думи, липсвала ти е предисторията, липсвало ти е това, че режисьорът не ти е казал кой е Христос и какво е направил той за теб, изобщо - целият богословски подтекст на събитията.
Общо взето, протестираш против това, че някой не ти е казал нещо, което си знаеш и без това. Това е малко странно, но карай да върви:) Не си само ти. На един католически сайт (пък сигурно и не само там) това е основното обвинение към филма.
Ами, според мен, решението на Мел Гибсън е обмислено. Режисьорът е искал да покаже нещо, което всеки досега е пренебрегвал в историята на Христос. Чрез инстинктивното ни съчувствие той ни кара да бъдем съпричастни, да осъзнаем почти физически мъките на Христос. Искал е да направи не умозрителен, а емоционален филм. Искал е да ни спаси от една грешка, която всички допускаме, когато историята не се случва директно със нас - пренебрежителното високомерие към болките, които изпитва тялото; общо взето, всички мислят за душата, а никой не се сеща за тялото, което я носи... Както беше казал един неизвестен поет: "Не се тревожи за душата - душата ми е безсмъртна. Погрижи се за моето тяло."
Поне за мен Мел Гибсън е успял. Ако бях една идейка по-чувствителен, сигурно нямаше да спра да рева през цялото време.

-Благодаря, достатъчно- повтори Фред. –Понякога ми се иска да полудея. Но съм забравил как.