Късно тази вечер гледах филма, прибрах се в къщи , надзърнах тук във форумите и с ужас установих, че мъките ми за тази вечер не са свършили а уви, продължават. Да си призная, цялият този ентусиазъм-гротеска, някой да убеди някого в нещо различно ме докара до не по малък емоционален стрес от филма на Гибсън. Чета, някакъв господин усещал дефицит на духа, който е просветил рибарите. Разочарован бил. Друг пък не споменава за въпросния дефицит, според него филма бил единствено САДИСТИЧЕН и перверзен, а като за финал, представяте ли си, господина дори се обидил на епоха!!! Някаква си дама, вероятно изтънчена кулинарка не била гледала по-слаб филм. Неистова ще да е била мъката и, още повече самата тя признава, че е била заставена насила да посети мероприятието. Друга дама с палавият ник Carolina, чистосърдечно и с умилителна любознателност си признава, че филмът донякъде е възбудил емоционалността и, но не достатъчно, защото историята на Исус не е разказана по-така, подробно. Полемиката със задна дата е предизвикала и културтрегер-никът RBZ, да вземе отношение по щекотливата проблематика. Спори му се на човека на различни нива. В спора се раждала истината според него.

Понеже и аз като вас съм и грешен и смъртен, чудя се хора! Наистина ли всеки от вас е толкова убеден в това, което казва и ако да, защо не се съберете в някакво дружество с комерсиална или идеална цел и да помогнете на човечеството като цяло и кинематографията в частност за да посочите на нас останалите зажаднели единствено за зрелища исторически и духовно непросветени индивиди, как да изкупим греха, че филма на Мел Гибсън докосва сърцата ни и ни кара да бъдем поне с една идея по-добри?