Интересно защо коренно различни филми сравнявате.Вярно е че за всеки филм си има пътници но и да не забравяме че Европа е по-близко отколкото Америка пък и ние сме тръгнали към Европа а не оттатък Атлантика.филма Немероятната съдба на Амели Пулен наистина ако го гледаш един път може и да заспиш но зависи с каква нагласа си тръгнал да го гледаш.Грубо- филма изразява една обикновенна простота във взаимоотношенията между млади хора .Нима никой не е мечтал за закачливо влюбване и не е пращал тайни послания?Колко от вас са искали да се разтопят от смущение при близост с човек който тайно харесвате но не смеете да му кажете и правите тайни послания за да покажете какво чувствате.Любима сцена--кокаго Амели се превръща във водна фигура и стича по пода.Филма е за особенна група романтици които макар и големи в любовта са на онази 10-13 годишна възраст където тайната ти те вълнува.Лошото е че страда от рекламата си.Не го разбира и публика която в историята си няма романтизъм и не прихванала нещо от останалите.А за джуджетата те си обикалят и показват консерватизма. Коренно различен в това отношение е Шоколад.Провинциалният консерватизъм все още съществува и у нас.колко хора обикалят подхванати от вятър който не знаят откъде ги духа и като го усетят зарязват всичко и поемат нанякъде--някои правят сравнения с пилигримите--кой както го вижда.Е след този филм станах и още по-голям фен на шоколада- а някой друг.Колко чергари имат щастието да са приети в консерва и да я отворят.Пък и смешно е когато се правиш на богоязлив но пък вътрешно блазънта и изкушението те разкъсват и за слабоста си обвиняваш другите.А и мистиката винаги привлича и винаги е имало скитници евреи които носят нещо което в една консерва се избягва.Във филма се съдържат толкова много аспекти от живота че трябва да ги гледаш няколко пъти за да го проумееш.Също е за определен тип публика. Любима сцена когато кметът преяжда със шоколад в желанието си да унищожи изкушението си.Та това е.