здравей thenewone,

закърнелите структури на мозъка ми тази сутрин почти успяха да се раздвижат до толкова, че да смелят съдържанието на написаното от теб. гложди ме един въпрос, но по добре да те попитам: бих ли могла да се почувствам наръбана, схрускана или нещо подобно?
а иначе- поклон пред възхитителната ти асоциативна способност - репички и мозък, липсата му... това да уточнява науката, викам, ние нали за кино говорим?
все едно с мозък или без, универсално е, има картинки

да уточня, че филма съм го гледала 3 пъти. да, първия път заспах, втория се затормозих и при третия нямаше в какво да се съмнявам вече.
всеки път се надявах да ме опровергае, представи си.
мислиш ли, че за мен има нещо по-приятно от това да открия "мона лиза" в някой филм? дори наивен- "наивност" за мен не носи негативно съдържание.
проблема при този е, че имах възможност докато го гледах да си анализирам стъпките им, идеите им, къде стои камерата, какъв ефект са дръпнали, какво "страхотно" диалогче праскат и какъв смисъл има да оценявам успешни детайли, като не успяха да ме вкарат емоционално в действието?

кой какво се отказва да разбере е спорен въпрос

до колко харектеризирам себе си- определено, всеки го прави, ти включително.

собствената ми (не)просветенеост надали ще е онова, което ще ме накара или спаси от това един филм да ми влезе под кожата, не мислиш ли?

а колкото за притъпеноста на сетивата, абсолютно си прав, но това ти е случайно попадение.
деформирани са ми възприятията- развивам ужасна алергия, когато някой се опитва с един филм да манипулира публиката без да влага достатъчно искреност и можене ->холивуд? а това, че естетиката и атмосферата са различни до толкова, че на пръв поглед не се забелязват аналогиите- кеф ти броиш го за изкуство, кеф ми, викам си, абе не, не е.
това, че при различните хора е различно възприятието ми е ясно откакто станах на 14.
похвално е при теб иначе безграничното желание да просветиш неразбирающите, нищите духом, особенно по общи проблеми, засягащи много хора... амин.