Нямам за цел да ви обяснявам как се гледа филм, но ще кажа няколко неща -
"Невероятната съдба на Амели Пулен" е шедьовър, истинско кино...добре разказана история, ефектни моменти /нейното разплискване когато ТОЙ си отиде и т.н./, изобщо с този филм прекарваш два часа в друг свят.В свят, в който чрез фентъзи елементи, блестяща игра и наивно намигане, се потапяш и забравяш за онова навън.А за мен такива филми са истинско кино и както казваха по соц.време - филмът изпълни ролята си да достави естетическа наслада и да ни отведе в по-красив свят../хехехе, сега да не решите, че съм изперкала бабичка, която мре да бълбука лозунги от времето на бай Тошо
Този филм е един бисер /пак май звуча помпозно, ама.../ и оставя след финала едно такова усещане, което ми се ще да имам след поне 30% от филмите, които гледам /отсега предусещам как някой ще ми закове въпроса - абе, кой те знае к"ви филми гледаш/ ....
Абе какво повече да говоря, ясно е, че трябва да имаш душа, усет към красотата в простичките неща, за да доловиш хубавините в този филм...така де
|