Присъединявам се към мненията ви с още един ракурс.Отидох да гледам този филм,защото се надявах да е първия за Христос,без да страда от импотентност и ниски художествени качества като всички досегашни.Оказа се,че и Мел Гибсън не е съумял да преодолее трудността да предадеш плът и кръв на една историческа реалност като живота на Христос,но наслоена с много догматизъм и прах!Нищо във филма не е както трябва,само може да вземе Оскар за грим.Един мой професор казваше,че "историята е...концепция на съвременността за миналото".Трагично е,че според филма,нашата съвременност е хартактерна единствено със САДИЗЪМ!Това ли е единственото,което виждаме в смърта на Христос?Само съдизма на мъчителите.Нокой не си задава въпроса,защо той страда,защо умира...Та тази личност разцепва концептуално човешката история,независимо дали човек приема неговата божественост.Христос внедрява нови ценности,непознати дотогава и те трасират и предопределят развитието на последната цивилизация,като обуславят всичките и достижения!Целия този колосален смисъл на дейността,учението и влиянието му сотават абсолютно скрити за Гибсън.Очевидно целта на едно художествено произведение е да трогне зрителя...Плаша се от мисълта,че създателите на филма са стигнали до извода,че от историята за Христос,поднесената жестокост е единственото,което може да впечатли съвременниците ни..И в този ред на тъжни мисли се питам,не е ли това символично второ разпятие на Христос,за което и апостол Павел изразява опасения..Ако ни впечатляват само подробностите от страданията,не ги ли възкресяваме защото единствено те ни трогват!Въобще не смятам,че са основателни всички упреци за антисемитизъм.Основния проблем е,че съвременния човек е схващан единствено като перверзен и аз протестирам срещу тази обида над моята личност и моята епоха!