Щастливият край може да бъде много досаден, и често пъти си е пълна скука! Всичко върви на зле, на зле, и изведнъж накрая като с магическа пръчица - ПУФ - и ето ти ги главните герои, захилени до уши, се потупват по рамото за "добре свършената работа".
Като казахте за "Седем" и се сетих за "Ханибал". Книгата свършва по съвсем друг начин и филмът меко казано ме разочарова с малоумния си завършек (друг въпрос е, че определям финала на книгата като хепиенд ).
"Обичайните заподозрени" определено има страхотен неочакван финал - изпълни ми душата .
От филмите, свършващи с класически хепиенд, най - много ми харесва "Безсъници в Сиатъл". Няма ги лигавите сцени с целувки и обяснения в любов, "О, скъпи/скъпа, прости ми, винаги ще те обичам" и куп други дрънканици, от които картинката почва да се стеле като петмез и полепваш целия

За мен хепиендът определено не е задължителен за крайното ми мнение за филма. "Зеленият път" е сред най - силните филми, бих го препоръчала винаги и на всеки. Много ми харесва, въпреки че доброто накрая е брутално изпържено на електрическия стол...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kitten на 07.01.04 17:21.