"Отнесени от вихъра" или по пратчетовски - "Издухани" - е една от най-безпросветно неинтелигентните кинематографични форми на живот, която съм имала дълбокото неудоволствие да не мога да избегна. Ако ме разбираш правилно... ;)
Точно обратното бих казала за Титаник. Филмът си струва, дори любовната история, която се ползва за да се разходи зрителя из онова време и онези събития, без да се чувства безтелесен като окото на камера от научнопопулярен филм, си струва общо взето.
Впрочем, при все някои изтъквани грешки и, като цяло, фикцийната му същност, този филм е сочен като един от най-добрите в чисто документален план. За мен беше изключително важно да знам, че всички трагични, а и героични сцени от последните минути на кораба, пресъздадени във филма, са по-скоро истина, отколкото фантазия.
Има нещо във филмите за началото на века - също като провалената бохемска революция, която е още млада и пълна с надежди в "Мулен Руж", дързостта и вярата в бъдещето и собствените способности, накарала хората от онова време да предизвикват с немалка доза арогантност целия свят, твърдейки, че са построили непотопяем кораб е... доста затрогваща.
Мда, има нещо красиво в човешката дързост, дори и когато води до катастрофи.

Огледални чеда, тук край мен се сберете...