Сега да първо да ти кажа нещо – в това, че някой не се просълзява (за реване да не говорим) на филм не бива да се съмняваш – има и такива хора. Бил съм в такова състояние преди няколко години. За един период от няколко години, май нищо не беше в състояние да ме просълзи, камо ли филм.
За щастие това свърши – може би вече годинките си казват думата. Като казвам щастие имам предвид, че просълзяването и отронването на някоя сълза носи някакво приятно чувство.

Да видя сега какво мен може да ме просълзи?
Героят спасява дете, град ,държава, земята, вселената от гибел, с цената на живота си, всички са изпълнени с благодарност, реват и страдат по загубения герой, как да не се просълзиш.
Някоя трагична love story също евентуално може да ме просълзи.
Много силно ми въздействат спортни филми (особено тези с някакъв колективен спорт). Никой не вярва а те накрая побеждават. Тва може би щото имах желание, но така и не се пробвах в спорта.

Тука ще спомена само едно заглавие – Ъндърграунд – както съм се смял на този филм(сложил съм го като пример в точно обратната тема), така и съм се просълзявал. Без коментар.

Истински в последните години обаче съм бил Ривалдо на книга, не на филм.
Ха познайте сега на коя от три пъти!


Да точно така – Триумфът на Ендимион!


Tu Ridi