Преобразяването – само с малко грим и хубава дрешка грозноватата или обикновена героиня се превръща в нещо зашеметяващо. Е, разбира се трябва да замени и ужасно старомодните цъки с рогови рамки с лещи. Ако пък е герой от мъжки пол му обръсват брадата, обличат в костюм и му пускат фанфарна музика, и близък кадър, и припадане (с изохкване) на всички мацки наоколо...

Битките – винаги някакъв омешан карате-кунг фу-айкидо стил, който продължава ужасно дълго. И то не става въпрос за специализираните бойни филми, където се позволява известно разчупване – там може примерно самбист да се сражава с шампион по канадска борба, както и кунг-фу мастър с кик-бокс талант. Мдаа, нормалните екшъни са най зле. Изобщо нещо, което в реалния живот (все едно дали на състезание или на улицата) обикновено продължава по малко от минута, във филм може да трае десетина минути, ако не и повече.

Свалките и “остроумните” флиртове и игри на думи и други "тарикатски" реплики. Изобщо вечните измъчени остроумия в не-комедия са едно от най големите клишета...

Като е гарга да е рошава. Ако има насилие/насилник/злодей, то трябва да е толкова зверско, зло, безмислено, неаргументирано колкото е допустимо /за да не забранят филма/. Ако има гений, той трябва да е толкова гениален, шантав, странен, ексцентричен и т.н. колкото е допустимо /за да може зрителят изобщо да разбере нещо/. Ако има красавица, тя трябва да е класическа, изтупана, гримирана, съблазнителна, най най. От нея пак се показва толкова колкото е позволено (ако може до цицата, до зърното, крачетата от тук от там...).
Ако има мухльо, той трябва да е върха на мухълщината, поне до момента в който се оказва, че той притежава някое печено, тайно качество и всъщност е един много печен тип и тогава наистина става най най печеният.

Във френското кино тези напъни често стигат до крайност (що се отнася до насилие и секс, а защо не и двете) – примерно в “целувай ме” показват в близък кадър как изнасилват една от героините, през което време тя пищи та се къса, а долбито в залата сигурно надвишава децибелите на излитащ самолет, да не говорим че женските писъци не са най търпимия шум (висока честота). “Необратимо” няма какво да обсъждаме изобщо.


Не само във филмите, но и в книгите, почти винаги - когато има някакъв научен факт, който са решили, че трябва да обяснят или кажат, той винаги трябва да се представи под формата на лекция, при която лекция ексцентричния и прочее странен учен изведнъж започва да обяснява доста по добре и по разбираемо отколкото който и да е професор, доцент във ВУЗ или учител в гимназия. В други ситуации пък на същия този гений му обясняват като на идиот факти, които дори ученик от гимназията би трябвало да и на сън да знае...



Клишетата в българското кино – във всяка драма има изнасилване. Отнася се и за доста руски. Във всеки “екшън” има псуване и то толкова смешно, че няма накъде. В почти всеки бг. филм (стар или нов) има дъъълги паузи в разговора, запълнени с близки кадри на умния поглед на преиграващи поради липса на смислена реплика актьори. А пък в следващия момент се издрънкват цяло кило безмислени, ненужни глупости... Мисля че всички бъдещи бг сценаристи /а и режисьори/ трябва да изгледат по няколко пъти “човекът без минало”... И да си водят бележки. :-)