... ... ... / Култура и изкуство / Кино

Значи извинявам се за неадекватната намеса, но се случи сега да цъфна тук. Като гледам какви работи са изписани обаче се чудя дали за същия филм става дума. Аз като го даваха го хванах малко по-късно и явно съм изпуснал някои сцени - разбрах, че по някое време имало танк, Христо Мутафчиев убивал хора... Както и да е.

Филма е хубав. Той изобщо не се занимава с действителността и не мисля, че целта му е да отрази каквото и да било. Целта на изкуството е преди всичко да ни учи да бъдем по-добри, да живеем по-добре и да преодоляваме трудни моменти. Според мен на този етап на бългасткото кино не бива да се гледа с презрение, нито да се правят сравнения със западни филми. Важно е да уловим това, което ни хареса, без да обръщаме внимание на останалото просто защото сме българи и би трябвало да разбираме по-добре нещата в български контекст, а съвременни български филми почти няма. И докато в "Дунав мост" единственото, което за мен си струваше да се улови беше музиката, тук нещата стоят малко по-различно. Имаме едно семейство, където хората не знаят защо живеят заедно. Постепенно напрежението между тях нараства и накрая всичко, което са изградили се разпада, защото никой от тях наистина не го е искал. "Огледалото" е може би един отговор на "призива", който се чува отвсякъде към младите хора да стоят тук в България и да се женят. Пердставете си например един млад човек, който няма представа какво е да живееш. Наоколо е пълно с умни глави, които му казват кое как да прави, хора, които правят с него приятни и неприятни неща. Той/тя иска единствено да живее по-добре, да направи правилния избор. Ако гледате филма малко по-сериозно ще видите, че посланията му са свързани именно с това - да уважаваме своите желания без да бъдем егоисти, правейки това за сметка на някой друг. Болестите на обществото започват от най-малката му "клетка" - семейството. Този филм би трябвало да бъде нещо като лекарство. Изненадан съм, че никой не го е възприел дори най-бегло и си го обяснявам с това, че в културно отношение вече ни е по-лесно да се разберем с американци, отколкото с българи.