|
Нарочно в отделна тема за да не се съобразявам с никого и да не повторя някой без да искам.
Гледах го в Петък(22ри) от 18:00ч. в Сердика. Но просто нямах достатъчно свободно време да си събера мислите и да драсна някой ред за филма. Абе честно казано бях забравил.
Изрично искам да знаете ,че не съм чел книгата и мнението ми е изцяло неповлияно и изградено единствено върху видяното за тези три часа в киносалона. В този смисъл ще се пробвам да споделя впечатлението си само от кинематографичния аспект на продукта.
Второто ,на което искам да наблегна е ,че филмът ми хареса и ако това се отрази по някакъв начин на опита ми за цялостна и обективна оценка ,съжалявам ще е неволно. И все пак ще опитам.
Имало едно време един човек на име Владимир Проп. Той бил структуралист. Но това няма значение. Важното е ,че той е създал една фундаментална творба ,която озаглавил "Морфология на приказката". За да я напише той изчел стотици европейски и азиатски приказки. Търсел онова нещо ,онези опорни точки ,в/у които се гради сюжета - конструкция от последователни действия и точно формулирани задания към героите. С други думи той успял да отдели носещата част от носената. Да нарисува скелето и траекториите за героите ,необходими за да се получи завършен разказ. Избрал приказките ,защото те са най-подходящи като пример за такава драматургична конструкция и създал така наречените повествователни функции(31 на брой)! Както и да е. По късно един друг тип ,също структуралист(май се казваше Бремон?!?) въодушевен от Проп ,синтезира тези функции в следните три изисквания: 1.Герой ,2.Беда ,3.Вълшебно средство. Това е една много елементарна схема ,но само на пръв поглед. Защото на нея се градят едно 90% от сценариите на всички филми ,които сме гледали. Ако щете дори и на рекламите по телевизията. Хитрите американци са го осъзнали още много отдавна и затова ,и от най-баналната история могат да направят интересно кино. Защото са овладяли и развили до съвършенство структурата ,по която се създава кино-разказа. Още повече – филмите им в това отношение са бетон:). Дори чух ,че имат написан софтуер ,който илюстрира същата тази схема ,след което я съчетава с повествователните функции на героя и всяка вкарана информация в програмата се разгъва по такъв начин ,че да помогне на автора - къде греши ,какво е излишно и какво става.
В това отношение FOTR не е изключение и е стъпил на класическата здрава основа. Но по-интересното е как точно е стъпил. Защото това го отличава от другите ,нека да ги нарека условно ,приказки. Естествено отделните изисквания са налице ,но са сглобени под различен ъгъл ,нещата само привидно са разбъркани и възприемането на цялостта им подлага на изпитание въображението и емоционалната философия на зрителя. Нещата са прости и в същото време не са!
Още в самото начало ми направи впечатление нещо ,което признавам си ,не очаквах – самият начин ,по който се появи заглавието.Обикновено в подобни филми то е бляскаво и съпроводено с патетичен музикален мотив – хвърля се първата въдица във водите на зрителското внмание. Стандартни и банални хватки за да се придърпат погледите в/у екрана. И обикновено това трябва да се случи в самото начало. Много често обаче с течение на филмовото време хватката се разхлабва и след финала излизаш със странното чувство на глад. Е ,във Властелина не е така! При него движението е възходящо. Режисьорът е заложил на по-трудната и много рискована задача – да гради плавно действието като върви отдолу-нагоре. Като че ли в началото филма се срамува да се покаже ,а впоследствие набира смелост и дори се усмихва :). Страшно е трудно при такава феерия от образи ,наименования ,места и същества да успееш да запазиш логическата последователност на разказа ,същевременно да внимаваш да не нарушиш правдивостта на първообраза ,да го вместиш в точно зададено времетраене ,а отгоре на всичкото и да си позволиш възходяща градация!
Целият филм се движи ,като че ли в рими! Всяко действие и епизод са като отделни строфи от стихотворение. Повествованието в това отношение е доста лирично ,въпреки че конкретните действия не го издават с нищо.
Общочовешки мъдрости са закодирани във една приятна и достъпна за всички възрасти опаковка ,която отново доказва гениалният принцип ,че ако искаш да разкажеш нещо важно и значимо ,то направи го да изглежда детски.
Много силно впечатление ми направи и едно друго нещо. Незнам дали трябва да го казвам ,защото се опасявам ,че може и да съм си въобразил. Но определено филмът беше тъжен! Дали е подсъзнателно или е някаква случайна халюцинация на възприемащия ,незнам и немога да кажа със сигурност. Абе имаше нещо невидимо ,дето изпълваше пространството през целия филм и немога да си обясня какво е то ,и със сигурност беше много меланхолично и трогателно. Явно нещо съм се сбъркал ,но мога да се закълна ,че го усетих! Както и да е.
Някои конкретни впечатления!
Идеята!
Борбата със злото. Това ,което ми харесва е ,че тук основното зло не е Саурон и уродливата му армия. И физическият сблъсък е второстепенен. Най-голямото зло беше във всеки един от героите и те се бореха във всеки един момент с него. Заплахата идваше отвътре. В този смисъл борбата във филма беше изобразена като психологическо надделяване над злото и ,че всеки носи в себе си тъмната и светлата страна. И победата е нежъзможна ако първо не победиш лошото вътре в самия себе си!
Ефектите!
Доволен съм ,че в този случай те не се бяха превърнали в самоцел ,както в много други филми напоследък. Поне мен не ме издразни нищо. Бяха толкова ,колкото трябва да са – без досаждане.
Назгулите!
Присъствието им се отбелязваше с излизането на разни гнусни твари от земята – страхотно визуално хрумване!
Другото ,което беше умопомрачително – гласовете им! Всеки аматьор кинаджия щеше да иска дълбоки ,басови гласища съпроводени с тътнещ рев и ръмжене. А тук нещата бяха абсолютно гениални – те пищяха! При всяка тяхна емоция ,гнева на покварените им души се опитваше да надделее над гротескната им същност ,и цялата тази злоба съсредоточена в един единствен звук ,от който настръхваш целия – страхотно попадение на Джаксън!
Билбо!
Лично за мен той имаше най-силно екранно присъствие. Самият Йън Холм има страхотно излъчване! А и много добре се беше наместил в ролята:) Около него витаеше мъдростта на преживелия какво ли не! И в същото време погледът му изпълнен с предчувствия и опасения.
Гандалф!
Ха ,ха ,ха! Спукал съм се от смях ,когато тоя двуметров маг подскачаше на хорцето по случай рождения ден на Билбо:)
Иначе ми се стори като доста загадъчен образ. Човекът ,който владее магии и в този смисъл по някакъв начин контактува със свръхестественото ,а в същото време изглежда толкова реален и практичен.
А и много ми допадна начина ,по който пушеше:). Аз самият се пробвах след филма с надеждата да изкарам някой Star Destroyer или поне да го докарам що годе като Tie-Fighter , ама тц!
Елфите!
Мдаа... Доста сериозна работа! Личи си ,че са със синя кръв:) И хич не си поплюват! Тоя тип Леголас направо ме разби! Доста е тренирал:) Галадриел имаше демонично присъствие и внушаваше доста неприязън ,може би повече ,отколкото е нормално. За Аруен няма да казвам ,защото... просто... нали разбирате... Лив Тейлър... ееееееееееех...
Гимли!
Симпатяга:) Джон Р. Дейвис направо си беше неузнаваем:)
Орките!
Приятно-гадни:) И много мобилни:) Абе въобще падам си по орките. Искам да си развъдя няколко и да ги пусна в парламента:)
Урук Хаите!
Доколкото разбрах са хибрид между орки и гоблини. Но защо не дадоха гоблините?!?? Или аз нещо съм пропуснал?!??
Ам Гъл!
Любимото ми същество от целия филм! Много ми харесаха тембърът и очите:)
Едно нещо доста ме издразни! И това беше начина ,по който на няколко пъти нарекоха хобитите - "Полуръсти"! На мен това ми звучеше като "недорасли". Ако правилно съм чул на английски казваха: "Halflings"! И ако това наистина означава "полуръсти" ,защо е трябвало да го превеждат!?!!
Еми това е! Сигурно пропускам много работи ,но от едно гледане толкова!
две точки ,тире и дясна скоба
Your feeble skills are no match for the power of the dark side.
|
"Fellowship of the ring"
"Fellowship of the ring"
