|
Тема |
Re: Harry Potter [re: edno momi4e] |
|
Автор |
Hellen () |
|
Публикувано | 25.02.02 14:14 |
|
|
Аз не съм чела книгите на Джоан Роулинг, така че нямах база за сравнение и от тази гледна позиция филмът ми хареса. Давам си сметка, че ако бях на 14 години, вероятно нямаше да мога да откъсна очи от екрана и щях да ходя през ден да го гледам още и още.
Преди всичко, ефектите бяха много остроумни - харесаха ми живите картини на заден план в повечето сцени в общежитието. Те представляват събитие сами по себе си, а фактът, че ги бяха поставили като декор, ми се стори много ... щедър.
Хареса ми пренареждащото се стълбище - много реалистично и отекващо в ушите - сякаш наистина се разместват канари над бездънна пропаст. Явно специалните ефекти са били поверени на някой почитател на Ешер. ;-)
Хареса ми играта на куидич (ако не бъркам името) - тоест не *самата* игра, а усещането за полет, когато камерата "гледаше" откъм летящите метли.
И разбира се - две думи: Джон Уилямс.
* * *
Недостатъците, които видях, бяха свързани основно с кастинга. Хари Потър се ядваше... Не защото е толкова добър актьор, а понеже много прилича на творението на Роулинг и човек незабавно го възприема, независимо от недостатъците на играта му. Но двете деца в поддържащи роли бяха печална гледка - *мога* да си представя толкова некадърна игра в българско "Лека Нощ Деца" с детска трупа "Синигерче" от село Долно Уйно, гастролираща в София, но не и от касов филм с претенции за качество. Просто - трябваше да оставят само възрастните актьори на екрана - те са до един международни звезди, и да скрият някъде децата. Мене ако питат, филмът само би спечелил от това.
...Както и се подразних от желанието на авторите да *видим* на всяка цена колко са им сполучливи специалните ефекти. През цялото време имаше дълги и ненужни близки планове на камерата в лицата на магьосниците, за да се насладим да успешната работа на гримьорския екип, който е изпипал до съвършенство всяка отделна бръчица. *Хубаво*, наистина перфектно изпълнение, но тези "zoom-in" ми стояха като самоцел.
Филмът ми се стори по-дълъг, отколкото има нужда - същото нещо би могло да бъде разказано и за два, вместо за три часа.
Но като цяло ми хареса. Първото гледане си е удоволствие.
Hellen
|
| |
|
|
|